Вече, Но Не Още

Вече, Не още

1 Коринтяни 4:8-21

От Дейвид Стрейн

Много преди да започнем, нека отново пожелая на всички майки в църквата една много щастлива Деня на майката. Време е, когато семействата са подложени на толкова много натиск от нашата култура, призоваването на една майка изисква жертва и смелост и постоянство. Правилно е да празнуваме голямата дарба, която всички вие сте за нашите семейства и за нашата църква. Ние сме много благодарни за вас. Възможно е днес да сте тук с нас, за да празнувате със своето семейство през уикенда. И ако това е така, ние сме особено радостни да ви приветстваме. Ние искаме да бъдем добри домакини, както казах по-рано, така че ако можем да ви послужим по някакъв начин, бихме искали да ни кажете как можем да го направим.

Така че повечето от нас днес празнуват; има някои от нас, за които днес е поетично и болезнено. Някои от нас тъгуват за загубата на дете или загубата на майка. Някои от нас са копнели да бъдат родители и не са могли да имат свои деца. Така че за някои от нас Деня на майката днес е труден. Нека просто кажа, ако това ви описва, ние ви обичаме, ние се молим за вас и особено днес се молим Господ да утеши сърцата ви.

Ако сте нови в Първа Пресдbyterianска църква, ще забележите нашия обикновен модел, когато става въпрос за проповедта, е да работим върху големи части от библейския текст, част по част, стих по стих. Правим това, защото искаме да се опитаме да се подчиним на авторитета на Библията, вместо да избираме и избираме както ни харесва. И това означава, че докато работим през писмото на Павел до 1 Коринтяни, тази сутрин стигнахме до 1 Коринтяни глава 4, стихове 8 до края на главата. Така че, моля, сега вземете копие на Писанието от пейките пред вас и се обърнете там с мен; страница 954 в църковните Библии. 1 Коринтяни глава 4 от стих 8 до края на главата.

Преди да прочетем, нека ви напомня малко къде сме стигнали досега в посланието на Павел. Църквите в Коринт са изпаднали в разколничество, осъждателство и разделение, което е било предизвикано и подхранвано от греха на гордостта. Те са се хвалили със себе си. А Павел пише на коринтяните, за да разреши тези проблеми. И това е занимавало вниманието му наистина от втората половина на глава 1 до сега. И докато разглеждаме последната част на глава 4, виждаме Павел да приключва своето обсъждане на тези въпроси – на гордостта, разделението и осъждателството в Коринт. Започнахме да разглеждаме глава 4 преди две седмици. Виждахме, че стиховете 1 до 5 ни учат как да се справяме с гордостта и осъждателството, когато сме от другата страна на предразсъдъците на другите хора, когато те ни съдят. Там в стиховете 6 и 7 видяхме миналия път, Павел ни помага да се справим с гордостта и осъждателството и разделението, което те могат да предизвикат, когато открием тази гордост, която се крие и тлее в сърцата ни.

И сега тази сутрин Павел прави две окончателни точки относно гордостта и разделението в Коринт. В стиховете 8 до 13 той ще се занимае с погрешните очаквания на коринтяните; техните погрешни очаквания. А след това в стиховете 14 до 21, той има едно заключително семейно увещание. Погрешни очаквания и семейно увещание. Това са двете големи теми, заглавията, под които ще разгледаме учението на Павел тук – погрешни очаквания и семейно увещание. Преди да насочим вниманието си към слуха на Божието слово, прочетено и проповядвано, обаче, нека спрем за момент и да помолим Бог да ни помогне, докато се молим. Ще се помолите ли с мен?

Отче наш, обичаме Те и гладуваме и жадуваме за правда. Спомняме си обещанието на нашия Спасител, че тези, които гладуват и жадуват за правда, ще бъдат наситени. И така, като Твои деца, идваме, като се молим да изпълниш това обещание в нашия опит тази сутрин. И чрез делото на Светия Дух, подхранвай сърцата ни с Твоето Свято Слово, заради Иисус. Амин.

1 Коринтяни, глава 4, стих 8. Това е Словото на Всевишния Бог:

Вече имате всичко, което искате! Вече сте станали богати! Без нас сте станали царе! И дано да царувате, та да можем и ние да царуваме заедно с вас! Защото мисля, че Бог е изставил нас, апостолите, като последните от всички, като осъдени на смърт, защото сме станали зрелище за света, за ангелите и за хората. Ние сме глупаци заради Христа, но вие сте мъдри в Христа. Ние сме слаби, но вие сте силни. Вие сте почетени, но ние сме презрени. До сегашното време гладуваме и жадуваме, облечени сме в дрипи и сме бити и бездомни, и се трудим, като работим с нашите собствени ръце. Когато ни хулят, ние благославяме; когато ни гонят, ние търпим; когато ни клеветят, ние увещаваме. Станали сме и оставаме като отпадъците на света, като отхвърлените на всички неща.

Не пиша тези неща, за да ви посрамя, а за да ви съветвам като мои възлюбени деца. Защото, въпреки че имате безброй водачи в Христа, нямате много батове. Защото аз станах ваш баща в Христа Исуса чрез Евангелието. Призовавам ви, тогава, да бъдете мои подражатели. Затова ви изпратих Тимотей, мое възлюдено и вярно дете в Господа, за да ви напомня за моите пътища в Христа, както ги преподавам навсякъде във всяка църква. Някои са високомерни, сякаш аз няма да дойда при вас. Но ще дойда при вас скоро, ако Господ благоволи, и ще разбера не речта на тези високомерни хора, а тяхната сила. Защото царството Божие не се състои в реч, а в сила. Какво искате? Да дойда при вас с прът ли, или с любов в дух на кротост?

Амин, и благодарим на Бога, че ни е говорил в Своето свято Слово.

Погрешни очаквания

Както казах тогава, първото нещо, което искам да видите тук, е реакцията на Павел на погрешните очаквания на коринтяните. Те имаха погрешни очаквания относно християнския живот. Когато имам случайната привилегия да извършвам предбрачно консултиране, говоря с двойката за четирите линии на разлом, които обикновено протичат във всеки брак. Почти всяка кавга, която някога ще имате, казвам им, е свързана по някакъв начин с едно от тези четири неща. Готови ли сте? Чудя се дали можете да ги познаете. Четири линии на разлом – пари, секс, свекърва и деца. Четирите линии на разлом. Повечето от вас имат кавги за всички тези неща, знам. Всички ние сме склонни към това. Повечето от нашите разочарования и проблеми в брака са свързани с едно от тези неща. И причината, поради която те често са източници на триене, се дължи на нещо друго, което протича през всички тях и ги прави толкова натоварени. И това са погрешни очаквания. Очакваме твърде много. Не сме реалистични относно това как нещата ще бъдат или нереалистични относно нуждите на нашия съпруг или нашите собствени способности. Правим всякакви предположения, които не съобщаваме или не преговаряме правилно. И така нашите погрешни очаквания правят пари, секс, свекърва и деца не източници на радост и сила в нашия брак, както трябва да бъдат, а толкова често точки на напрежение и източници на триене. Погрешните очаквания могат да откраднат радостта от почти всичко. И ако не сме внимателни, погрешните очаквания могат дори да разрушат взаимоотношенията.

Това със сигурност се случваше във fellowshipите в Коринт – погрешни очаквания бяха започнали да разчупват взаимоотношенията и да предизвикват разделение. Те имаха погрешни очаквания относно природата на християнския живот. Погледнете заедно с мен стихове 8 до 13. Това са нещата, които коринтяните казваха за себе си. Павел ги отразява обратно на своите читатели с повече от просто една нотка на остра ирония, дори сарказъм. Виждате ли го в пасажа? Погледнете стих 8. Той казва: “Вече имате всичко, което искате! Вече сте станали богати! Станали сте царе!” Можете да преведете това като: “Вече сте започнали да царувате!” Би било така: “Да беше така, че да сте започнали да царувате, та аз да царувам заедно с вас. Вие мислите, че бъдещите слави вече са настъпили в своята пълнота. Дано беше истина!” казва Павел. Или погледнете надолу към стих 10. “Вие сте мъдри в Христос. Вие сте силни. Вие сте почетени.” Така коринтяните виждаха себе си. Спомняте си, че те се хвалеха със своето духовно превъзходство. Те се хвалеха със своите свръхестествени дарби, както ще видим, когато писмото се разгъне. Те се хвалеха със своята специална мъдрост и прозрение. В крайна сметка те казваха: “Не е ли Исус умрял и възкръснал? Краят на епохите е дошъл! Писанията са изпълнени. Новият свят вече е тук!”

Вече имаме всичко!

Проблемът им, виждате ли, е, че са погледнали на всички прекрасни реалности на Евангелието, в които са били въвлечени от делото на Светия Дух, когато са повярвали в Исус, и са казали: „Вече го имаме всичко! Всичко е тук вече. Няма нищо повече!“ Те са заключили, че християните трябва да очакват своите най-големи радости тук, своите най-високи благословения тук, своите най-сладки преживявания на благодат тук. Тук не трябва да има страдание, тъга, бедност, болка. „Това е, което имаме в Христос“, казваха те. „Имаме всичко, което искаме. Богати сме! Вече започнахме да царуваме. Мъдри сме, силни сме, почетни сме!“ Ключовата дума в текста, която мисля, че обобщава тяхното виждане за пълнотата на християнското благословение в този свят, е думата „вече“, повторена два пъти в стих 8. „Вече имате всичко, което искате! Вече сте станали богати!“ Като че ли те претендираха предварително, вече, сега, че имат нещо, което наистина трябва да почака до края. Виждате ли, те казваха, ако наистина живеете верен християнски живот, ако наистина сте духовни, ако наистина имате вяра, ето какво очакваме да видим в живота ви – небе на земята вече; новото творение вече. Победа над греха и страданието и скръбта вече. Най-добрият ви живот сега, вече.

Проблемът с гордостта

Няма нищо чудно, че са имали проблем с гордостта. Няма нищо чудно, че са гледали отвисоко на други в църквите си, които не съвсем отговаряха на техните стандарти, чиито страдания очевидно показваха, че те са по-малко духовни, чиято борба с остатъчния грях смятаха, че демонстрира, че те са второразредни. Но Павел няма да търпи това никак. Ще търпи ли? Докато коринтяните смятат, че можете да получите пълнотата на християнското благословение вече, ако само повярвате достатъчно или сте достатъчно духовни, апостол Павел знае по-добре. Вижте как той се противопоставя на тях в стих 9. „Защото мисля, че Бог е изявил нас, апостолите, като последните от всички, като мъже, осъдени на смърт, защото сме станали зрелище за света, за ангелите и за хората. Ние сме глупаци заради Христа. Но вие сте мъдри в Христа. Ние сме слаби, но вие сте силни. Вие сте почетени, но ние сме в безчестие.“ Те твърдяха, че истинският духовен християнин живее във висините на победата, но ето го, великият апостол Павел, публично зрелище, като човек, осъден на смърт, смятан за глупак заради Христа, слаб и в общо безчестие.

Живейте в настоящия час

И ако ключовата дума, която обобщава погрешното и неправилно очакване на коринтяните, е думата „вече“, светът, който идва, е наш, „вече“, обърнете внимание на алтернативата на Павел в стих 11. „До сегашното време гладуваме и жадуваме. Носим оскъдна дреха и сме бити и бездомни и така нататък.“ Павел не живее в света, който идва; той живее в сегашното време. Коринтяните твърдяха, че това, което все още не е дошло, вече им е дошло. Но Павел моделира един напълно различен подход – такъв, който признава, че макар славата да ни е обещана, тя все още не е дошла. И така той живее сега, в сегашното време, в свят, където да следваш Исус ще означава за него глад и лишения. Той извършва ръчен труд, казва той, за да изкара прехраната си. Той е хулен, но благославя в замяна. Той е гонен и търпи. Той е оклеветен и моли и умолява грешниците чрез Евангелието да се помирят с Бога. Той се е превърнал, казва той, в нещо като отпадъците на света, отхвърленият на всички неща. „Това“, казва Павел, „е моят нормален християнски живот. Няма ли да си изправите очакванията, коринтяни? Ако търсите ежедневна победа, ако очаквате да яздите висините и да се издигнете над греха и страданието, ако си мислите, 'Само ако имам достатъчно вяра, всичко ще бъде по-добре', очакванията ви за християнския живот са напълно погрешни.“

Последиците от коринтянската грешка

И едно от две неща ще се случи, ако повярвате в грешката на коринтяните. Първо, или ще се излъжете, като си мислите, че сте всъщност по-добри от останалите. Ще започнете да се хвалите, както правеха те, със своето духовно превъзходство и да гледате отвисоко на другите. Или пък ще заключите, че вашата неспособност да достигнете своят "най-добър живот сега" е само ваша вина. Какъв нещастен неудачник сте! Това е причината, поради която страдате! Каква слаба вяра имате! Това е причината, поради която се борите да свършите с хляба! Каква разрушителна лъжа е всъщност благословията на просперитетната евангелия. Но колко лесно тя все още се промъква в мисленето дори на най-добрите от нас. Не сте ли чували дори зрели християни да казват: "За какъв грях от моя страна Бог ме наказва, та животът ми е толкова тежък толкова дълго?" Може би дори вие сами сте го казвали? "Защо ми се случва това? Може би съм пропуснал нещо? Може би има нещо, което трябва да направя, някакъв ниво, до което трябва да достигна в моя християнски живот, за да стане всичко наред? Това се случва, защото е моя вина!" Разпознавате ли това? Често съм го чувал като пастор.

Научете се да разбирате времето

Но Павел казва: „Не, не! Това не е това изобщо!“ Не, трябва да се научите да разбирате времето. Това е мястото, където живеем сега. Ние не живеем в бъдещия свят; това още не е, каквото и да твърдят коринтяните. Славните неща, които ще дойдат, където грехът е изчезнал, където всички сълзи ще бъдат изтрити, където разкаянието никога повече няма да ни безпокои и страданието никога повече няма да ни споходи. Славните неща, които ще дойдат, ще дойдат скоро, един ден, но не още. До настоящия час да следваме Иисус, казва Павел, означава радост, чудно. Това означава радост, но често пъти ще бъде радост чрез сълзи. Това означава прогрес в святост – хвала на Бога! Прогрес в святост. Днес аз не съм този, който бях вчера, и утре, по благодат Божия, няма да бъда този, който съм днес. Прогрес. Но това ще бъде бавен прогрес, трудно спечелен прогрес и несъвършен прогрес, докато не отидем да бъдем с Иисус един ден най-после. Това означава свръхестествена сила, която наводнява живота ни, като ни дава възможност да казваме: „Да, Господи“, когато Той ни призовава да правим дори трудни неща. Но това ще бъде сила, проявена в среда на слабост. Това ще бъде силата на кръста. Неправилните очаквания, виждате ли, са плодородна почва за гордост. Настройте очакванията си за нормалния християнски живот правилно, казва ни Павел. Живейте в настоящия час; не в бъдещия свят. Това все още не е. Неправилни очаквания.

Семейно увещание

След това, второ, Павел предлага едно семейно увещание. Можете да видите топлия семеен език навсякъде в последната част на главата. Погледнете например стихове 14 и 15. “Не пиша тези неща, за да ви посрамя, но за да ви увещавам като мои възлюбени деца. Защото, въпреки че имате безброй водачи в Христа, нямате много батове. Защото аз станах ваш баща в Христа Иисуса чрез Евангелието.” Павел, както си спомняте, основа църквата в Коринт; той доведе мнозина от тях до вяра в Христа. Той е като духовен баща; родител за тях чрез Евангелието. И той прие доста остър тон в стихове 8 до 13. Но сега като родител към своите деца, той смекчава. “Не се опитвам да ви посрамя,” казва той. “Опитвам се да ви възпитам, да ви увещавам като мои възлюбени деца.”

Сега е Ден на майката и майки, вие разбирате това – не е ли така? Вие ще използвате всички инструменти на ваше разположение, за да достигнете до децата си и да ги накарате да ви чуят, особено ако видите, че поемат по грешен път и се отклоняват. Затова ли празнуваме днешния ден на майките? Те ни увещаваха като възлюбени деца и понякога това ни уболяше, но именно любовта ги движи и ние сме по-добри заради това. Това е точно това, което прави Павел тук. Неговите деца във вярата, които той обича толкова дълбоко, са на път да излязат от пътя и той се опитва да ги насочи обратно към средата на пътя. Тяхното хваление е извън контрол и тъй като ги обича с родителска любов, той ги увещава.

Подражавайте Ми!

И той използва, ако мога да разширя метафората за родителство малко, надявам се да не прекарам границата, той използва три родителски инструмента, три инструмента за родителство, за да се опита да прокара своето увещание. Смея да кажа, че всяка майка в стаята, може би дори всеки баща, ги е използвала от време на време. Първо, в стих 16 забележете, той показва правилния път на своите деца във вярата. “Призовавам ви тогава, бъдете мои подражатели!” Говорихме за това, ако бяхте тук миналата седмица, вместо триумфализма, който характеризира коринтяните, той иска да им покаже какво наистина изглежда нормалният християнски живот. И така той ги призовава да “подражават на мен във всички борби и страдания и изисквания за издръжливост, които са нормалният християнски живот.” Той казва: “Подражавайте на мен!”

Изпращам Големия Брат!

Следващият родителски инструмент, който той използва спрямо коринтяните, е да изпрати големия брат. Виждате ли това в стих 17? “Затова ви изпратих Тимотей, мойто възлюдено и верное дете в Господа, да ви напомни за моите пътища в Христа, както ги преподавам навсякъде във всяка църква.” Понякога големият брат може да успее, когато майка или баща не могат. Павел им изпраща Тимотей, който им напомня за Павел, както чрез начина, по който живее, така и чрез своето учение.

Няма да се кача там!

И тогава третият родителски подход на Павел може би да бъде обобщен в тази фраза. Вижте дали я разпознавате, родители? Стихове 18 до 21: „Не ме карай да дойда там! Идвам при вас!” Това казва той! Виждате стих 18? „Някои са горди, като че ли няма да дойда при вас, но ще дойда при вас скоро, ако Господ благоволи. И ще разбера не думите на тези горди хора, а тяхната сила. Защото царството Божие не се състои в думи, а в сила. Какво искате? Да дойда при вас с прът или с любов в дух на кротост?” Той ги преследва. Той използва всеки родителски инструмент в своята чанта, за да се опита да ги върне от тяхната гордост към покаяние и смирение. Той дори е готов да им наложи дисциплина. Виждате това в стих 21. Той много иска да дойде при тях с любов и в дух на кротост, но ако трябва да упражни дисциплина сред тях, когато дойде, той е готов да го направи. Как ще отговорят на семейното увещание, ще определи кой път ще поеме. Но неговата програма е да ги призовае обратно към покаяние; да ги спечели, а не да ги отхвърли, още по-малко да ги срамоти или да ги нарани.

И така той казва: „Когато дойда, ще хвърля светлина върху духовната автентичност на онези арогантни лидери в Коринт, които предизвикват толкова много разделения и проблеми сред вас.“ С други думи, той казва: „Искам да видя дали те са само думи или дали знаят нещо за реалността на свръхестествената сила, която е съществена характеристика на царството на Бога. Не думи“, казва той, „а сила – реалност, духовна реалност. Знаят ли те нещо за духовната реалност?“ Това е въпросът, който той иска те да си задават предварително преди идването му. Това е наистина въпросът, който той иска да си задаваме и ние, докато четем неговите думи. Дали моят християнски живот е въпрос на думи или аз познавам духовната реалност? Дали е само думи и външен вид, или аз зная нещо за силата на кръста, силата на благодатта, силата и делото на Светия Дух в сърцето ми? Това е целта му! Да ни призовае да оценим сърцата си, да ни предизвика да бъдем истински най-после. Той иска да призовае тези коринтяни, които ценеха ораторството и реториката и които отхвърлиха Павел като по-нисшия говорител, да разберат, че само думите са толкова нерелевантни и че животът и силата са това, от което се нуждаем.

И така, нека завърша с това. Да предположим, че докато изследвате собствения си християнски живот, откривате, че той всъщност е бил само знание и говорене от твърде дълго време. Да предположим, че сте били водени от Бога, под служението на Неговото Слово, да изповядате, че всъщност всичко е само външен вид. Е, какво сега? Какво правите, ако направите това откритие тази сутрин? Мисля, че има улики за нас в пасажа. Една от тях излиза, ако погледнете назад към частта, където четем, че Павел ще им изпрати Тимотей. Виждате ли това в стих 17? „Затова ви изпратих Тимотей, мойто възлюдено и верное дете в Господа, да ви напомня за моите пътища в Христа.“ Той ги е призовал да го подражават. Той иска да им покаже духовна реалност. Той изпрати Тимотей при тях, за да им напомня за това, което трябва да изглежда така. Неговите пътища в Христа. Духовна реалност, животът, който е реален в Христа. Какво правите, ако откриете, че вашето християнство е външна форма, а не вътрешна реалност? Какво правите, ако е само говорене, но няма никаква сила? Трябва да бягате при Исус Христос. Трябва да влезете в Христа. Днес, сега, без повече извинения, без повече отлагане. Не носете вашия произход; не изтъквайте вашите религиозни заслуги. Време е да бъдете искрени. Това е, което Павел иска от коринтяните. Време е да бъдете реални. Време е да изповядате греха си и нуждата си и да извикате към Господа Исуса Христа за реалност и не само за религиозно изпълнение. Не външности, не форма на думи, която отрича своята сила. Исус Христос ще влезе във вашия живот и ще започне този славен, макар и бавен и често труден ремонт в сърцето ви, ако само се смирите и дойдете при Него. Това е, което Той призовава коринтяните да направят; това е, което Той призовава и нас, докато изследваме сърцата си. Дали моето християнство е само говорене или познавам силата, в която се състои Царството на Бога?

И така, тук има призив да изправим очакванията си относно природата на християнския живот. Този свят, казва Исус, „В този свят ще имате трудности. Аз ще бъда с вас, за да ви укрепя и поддържам на всяка стъпка от пътя. Но ще бъде трудно. Има слава, която предстои, но сега още не е дошла.” И сме призовани да из търсим сърцата си в светлината на семейното увещание на Павел. Дали сте истински? Дали сте истински? Или всичко е само празни приказки? Елате и приклонете коляно пред Царя Исус и бъдете истински най-после. Да се помолим заедно!

Отче наш, докато се прекланяме пред Те, изповядваме колко сме умеели да се преструваме, да бъдем само празни приказки, да имаме форма на благочестие, но да отричаме неговата сила. Моля, ще ни простиш ли? И докато се смиряваме заедно пред Те, молим, молим, Господи, да ни насадиш всички в Христа. Доведи ни до Христа, за да приклоним колена под Него, пред Него, и да признаем Него едного да бъде Господ и Цар, и надежда, и радост, и покой, и убежище. Помогни ни, Господи, днес да бъдем истински и да намерим, като правим това, онази удивителна евангелизация на сърцата ни, като Ти влезеш и започнеш да ни преобразуваш, за да станем отражение на Твоя Син. Защото молим в името на Исус, амин.