Евангелието в едно съдебно общество

Евангелието в едно litigiously общество

1 Коринтяни 6:1-8

От Дейвид Стрейн

Моля, вземете една Библия в ръцете си и се обърнете с мен към 1 Коринтяни глава 6; 1 Коринтяни глава 6, на страница 954, ако използвате една от църковните ни Библии. Сега, последния път бяхме в глава 5 и мислехме за някои от трудните терени, които Павел е на път да започне да покрива в останалата част от книгата на 1 Коринтяни. Глави 1 до 4 бяха относително спокойни и прости, но както казахме, когато бяхме в глава 5, от тук нататък всичко е бясно каране на сал по бързеи; доста неравен път. Има някои предизвикателни материали. Последния път в глава 5, както си спомняте, той се занима с проблема със сексуална нечистота и църковна дисциплина. Този път проблемът, който мъчи църквите в Коринт, е свързан с вярващи, които съдят един друг, обикновено за дребни спорове във fellowship на местната църква, в гражданските съдилища. И Павел пише, за да ги предизвика и да се справи с този пагубен проблем.

И докато се опитваме да разберем учението на Павел тук, има две предварителни въпроса, които могат да ни помогнат, докато подхождаме към текста, за да го разберем и приложим правилно. Първият е свързан с това, което Павел не казва в 1 Коринтяни 6, стихове 1 до 8. Той не казва, че въпросите на наказателното право трябва да се пазят в тайна и да се решават вътрешно от църквата. Това не е неговото послание. Той не предполага, че присвояването или злоупотребата или въпросите от този род трябва да се държат извън съда или извън закона. Всъщност, когато е необходимо, самият апостол Павел е бил готов да използва правните си права като римски гражданин и сам да се обърне към съдилищата за справедливост за защита и възстановяване. Гражданският магистрат, той ще ни каже в Римляни глава 13, е Божи служител, Негов слуга, когото Бог е поставил и назначил за наше добро. Така че Павел не казва тук, че не трябва да прибягваме към закона на страната, когато е необходимо. Има обстоятелства, при които вярващите нямат друг избор, освен да се защитят или да защитят други, като използват закона на страната, когато няма друг избор.

Това обаче не се е случвало в Коринт. Изглежда, че в Коринт членовете на църквата са забравяли задълженията си като християни да прощават един на друг и да се обичат и да практикуват търпение един с друг. И вместо това са използвали съдите, за да отбелязват точки, да правят пари и да получават конкурентно предимство в бизнеса и в обществото за сметка на братя и сестри в Христа. И както можете да си представите, това е създавало хаос в събранията на Коринтската църква. И така, това е първото нещо, което трябва да имаме предвид, докато работим върху 1 Коринтяни 6:1-11. Павел не презира правилното използване на гражданския закон, когато е необходимо, но той предизвиква този вид злоупотреба с него за егоистични и злонамерени цели, които са били често срещани в Коринт.

Втората предварителна материя, която ще ни помогне да разберем посланието на Павел тук, е свързана с това колко странни са стиховете 1-8, когато ги поставим в контекста на тази част от писмото. Така че глава 5, помнете, Павел се занимаваше с много конкретен и труден случай на сексуална неморалност. И той говореше за църковна дисциплина за сексуално неморалните и непокайни църковни членове. След това във втората половина на глава 6 той отново ще се върне към въпроса за сексуалния грях. И тогава много естествено той ще премине към следващата тема. Така че в глава 5 и във втората половина на глава 6 той говори за разстроената и греховна сексуалност. И така тогава, много естествено в глава 7, той ще говори за брака и благочестивата и правилно подредена и почитаща Бога сексуалност. И всичко това има определен смисъл; има логика в това.

И така се озоваваме пред глава 6, стихове 1-8, като си чешем главите малко, защото точно тук, поставен в средата на това обсъждане на човешката сексуалност, стои този въпрос за съдебните дела. Какво прави глава 6, стихове 1-8, тук? Мисля, че има две неща, които трябва да имаме предвид, които могат да ни помогнат да отговорим на този въпрос. Първо, помнете, че в глава 5 Павел призова коринтяните да упражнят църковна дисциплина; те всъщност отказваха, бяха неохотни да упражнят църковна дисциплина в случая на груба, скандална, обществена, сексуална неморалност от страна на един от техните членове. Така че в глава 5 те отказват да предприемат необходимите, църковни, духовни действия срещу реален грях. Но в глава 6 – ето какъв е контрастът – те изглеждат твърде щастливи да предприемат ненужни, злонамерени, правни и съдебни действия само за да направят бързи пари.

Тези две неща изобщо не изглеждат да пасват добре едно на друго. Така ли е? Има противоречие, една противоположност и трябва да почувстваме болката от това. Те са възмутени при мисълта за църковна дисциплина, но нямат никакъв проблем да съдят събрат по църква за всяка последна стотинка, която имат, ако им се предостави дори наполовина възможността. Тези неща не трябва да бъдат така, казва Павел.

А другата причина този материал да бъде тук вероятно се дължи на реда, в който въпросите са били представени на Павел от коринтяните на първо място. И той отговаря на тях в реда, в който са били зададени. И той отговаря на тях като на случаи, било то разделения в църквата в глави 1 до 4 или сексуална неморалност, или църковна дисциплина, или съдебни дела между вярващи, той взема всеки случай като казус, за да покаже как, независимо от въпроса, който може да ни изправи пред лицето, отговорът и противоотровата за всеки е точно същият. Той прилага Евангелието на разпнатия Исус Христос към сърцата и живота на коринтяните вярващи. И казва: „Ако наистина схванете това, ако това наистина започне да прониква и преосмисля и преструктурира вашето мислене от дъното нагоре, тогава всичко останало също ще се промени.” Реалният проблем в Коринт е свързан с тяхната несполука да разберат и приложат Евангелието.

И така глава 6, стихове 1 до 11, е просто още един казус сред няколко в това писмо, който ни показва, че добрата новина за Исус наистина работи в суровите реалности на един развален свят, много подобен на нашия собствен. Така че нека се стремим заедно, докато четем материала след малко, да държим тези предварителни концепции и категории в умовете си. Те ще ни помогнат, мисля, да разберем същината на аргумента на Павел. Преди да прочетем Писанията заедно, нека наведем главите си и се помолим!

Отче наш, Твоето Слово сега е пред нас. Молим за благодат да го чуем и да получим неговото послание и чрез него да бъдем привлечени обратно, да преклоним колене пред Господа Исуса, който е Цар на царете и Господ на господарите. Защото Го молим в Неговото име, амин.

1 Коринтяни глава 6, стих 1. Това е думата на Всевишния Бог:

Когато някой от вас има жалба срещу друг, осмелява ли се да отиде на съд пред нечестивите, вместо пред светиите? Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако светът ще бъде съден от вас, то не сте ли компетентни да решавате обикновени дела? Не знаете ли, че ние ще съдим ангелите? Колко повече тогава въпросите, свързани с този живот! И ако имате такива случаи, защо ги отнасяте пред онези, които нямат никакво значение в църквата? Това казвам за ваш срам. Да няма ли между вас нито един мъдър, който да може да разреши спор между братята, а брат отива на съд срещу брат, и то пред неверници? Да има съдебни дела помежду ви е вече поражение за вас. Защо не търпите неправда? Защо не понасяте измама? Но вие сами вършите неправда и измама – дори срещу свои братя!

Или не знаете, че нечестивите няма да наследят Божието царство? Не се лъжете: нито развратниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито мъже, които извършват мъжка проституция, нито крадците, нито алчните, нито пияниците, нито хулителите, нито измамниците няма да наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас. Но вие се измихте, осветихте се, оправдахте се в името на Господа Исуса Христос и чрез Духа на нашия Бог.

Амин, и ние хвалим Бога, че е говорил в Своето Свято Слово.

Ако трябваме да идентифицираме проблема в основата на бъркотията в Коринт, най-добрият диагноза, която съм срещнал, е това, което един коментатор нарича „Евангелие амнезия“. Евангелие Амнезия – това е това, от което страдат в Коринт. Прочетох една история – всъщност я видях на новинарски сайт преди няколко дни за един човек на име Бенджамин Кайл, който беше намерен бит и изоставен и сега страда от тежка амнезия. Той прекарва цялото си време в търсене на липсващи хора в интернет, опитвайки се да попълни липсващата си предистория. Той е загубил своята идентичност; той не знае кой е.

И коринтяните тук действат – и отново и отново в различните въпроси, които Павел разглежда, виждаме това. Те действат, сякаш нещо подобно се е случило с тях. Те имат някаква Евангелие амнезия. Добрата новина за Исус, тяхната нова идентичност в Него, е била пренебрегвана и игнорирана и забравена в ситуация след ситуация. Ако погледнете нашия пасаж, ще видите Павел да прави тази точка с повторения си въпрос: „Не знаете ли?“ Така че стих 2: „Не знаете ли, че светиите ще съдят света?“ Стих 3: „Не знаете ли, че ние ще съдим ангелите?“ Стих 9: „Не знаете ли, че неправедните няма да наследят Божието царство?“ Има неща, които те трябва да знаят. Павел ги беше учил; Кефа беше учил някои от тях. Аполос беше с тях и ги беше учил; други бяха отворили Писанията пред тях. Павел преди това им беше писал. Те бяха добре научени на Божиите неща и трябваше да знаят. Но те сякаш са забравили. Техният случай е Евангелие амнезия. И трагични последствия следват.

По-специално те започват да съдят един друг с поведение, което повече напомня на стария им живот, отколкото на новия живот, който трябва да ги характеризира като християни. И така Павел пита в стих 1: „Когато някой от вас има жалба срещу друг, смее ли се да отиде на съд пред нечестивите вместо пред светиите?“ Това са те сега. Те са светии. Тоест те са свети хора – отделени от благодатта и делото на Бога в техните животи за Господа Исуса Христа; определени за Него. И те вече не трябва да живеят както преди според ценностите на света, а сега според ценностите на Царя Иисус, на когото принадлежат. Те се бореха с проблем, с който много от нас все още се борят. Те се борят, след като са станали християни, да се откажат от старите навици и модели и ценности на предишния си живот. Слушайте само за момент начина, по който един учен описва как са работили съдилищата в коринтския свят. Той казва: „При решение да съдят, човек първо трябваше да изчисли разходите и шансовете за победа, не въз основа на заслугите на делото, а въз основа на социалния статус и мощните връзки на ответника. Хората в древния свят“, казва той, „се състезаваха за чест в съдилищата. И човек придобиваше чест като побеждаваше съперник. Погонването на съдебен процес често имаше малко общо с погонването на справедливост.“

Сега това беше проблемът в Коринт! Те не се интересуваха от справедливост; те се интересуваха от лично издигане в обществото за сметка на други, които по някакъв начин застрашаваха тяхното положение. И дали бяха вярващи или не, нямаше значение за тях. Тяхната „дребна случаи“, както Павел ги нарича в стих 2, вонят от гордост и снобизъм и безлюбие, докато оперираха по същия стар начин, както преди да станат християни. Те страдаха от евангелска амнезия. Те бяха забравили, че сега, когато са „в Христос“, сега, когато Исус ги е спасил, те са нови създания, които трябва да живеят нов живот в контекста на общността на новия народ на Бога - църквата на Исус Христос.

И Павел се занимава с тяхната амнезия тук в три стъпки, три начина, по които нашата истинска евангелска идентичност трябва да оформя това, което сме. Първо, ако погледнете пасажа, първо в стихове 1 до 3, той говори за нашето бъдеще, накъдето вървим сега, когато сме християни; нашата съдба. След това, второ, в стихове 4 до 8, той говори за настоящето, призовава ни да се изправим пред това как живеем сега, въпреки факта, че сме християни. И след това най-накрая в стихове 9 до 11, той говори за миналото; какви станахме по благодат на Бога, когато Той ни направи християни. Ако можем да схванем това, Павел казва, ще започнем да възстановяваме истинско чувство за това, което сме като мъже и жени в Христос, и това ще промени всичко.

Нашето бъдеще

И така, нека да погледнем заедно стиховете 1 до 3, моля. Павел ни насочва към бъдещето, нашето бъдеще, накъдето вървим сега, когато сме християни. Сега той ще твърди, че християнската общност трябва да може да посредничи при спорове вътрешно и да постига помирение между вярващите братя и сестри без необходимост да се обръщаме към граждански съдилища в много въпроси. Църквата, в крайна сметка, е общество като никое друго, надарено с Духа на Бога, грешници спасени по благодат, които се придържат към Христос. И така той ще попита в стих 5: „Не може ли да има между вас някой мъдър, който да разреши спор между братя?“ Църквата трябва да може да направи това. Но тук, в стиховете 1 до 3, той ни казва защо трябва да разрешаваме проблемите вътрешно, когато вярващите се скарват и не са съгласни.

Нашето Бъдещо Предназначение

И той ни насочва към нашето бъдещо предназначение. Погледнете стих 2. „Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът ще бъде съден от вас, то не сте ли способни да решавате дребни случаи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? Колко повече тогава въпросите, свързани с този живот?“ На заден план тук, почти сигурно, са пасажи като Матей 19:28, думите на Исус, където Той каза на Своите ученици, че те ще седят с Него на престоли, като съдят Израил в новото творение. Или старозаветните Писания, като в книгата на Даниил глава 7, където пророкът „видя един като Човешки Син, на когото се дава власт и авторитет и царство.“ И тогава Даниил 7:27 четем: „Царството и властта и величието на царствата под цялото небе ще бъдат дадени на хората на светиите на Всевишния.“ Ние ще царуваме и ще съдим заедно с Исус Христос. Това е нашето възвишено и славно бъдещо предназначение.

Но коринтяните, казва Павел, за разлика от тях, се занимават с тривиални случаи, въпреки че някога ще съдят ангелите. Наистина още сега, от тази страна на вечността, той казва, че “във въпроси, свързани с този живот”, църквата с такава съдба трябва да може да урежда нещата между вярващите. “Спомнете си къде отивате”, той казва на нас. Спомнете си за високата достойнство и възвишената роля, която някога ще изпълните в съдебната зала на самото небе. Вие ще бъдете съдия! Как трябва да се държите тук в светлината на тази бъдеща съдба? Вие, които някога ще съдите ангелите, тук ли се разкъсвате един друг? Вие, които някога ще седнете с Христос в последния съд, използвате ли тактиките на света, за да напреднете в собствената си позиция тук, дори за сметка и във вреда на тези, които ще служат с вас като братя и сестри в онзи последен ден? Спомнете си за вашата съдба и живейте в нейния светъл. Нашето бъдеще, накъдето отиваме, сега, когато сме християни.

Нашето настояще

И второ, Павел ни казва, че трябва да се изправим пред настоящето си – как живеем, много често въпреки факта, че сме християни. Погледнете стихове 4 до 8, моля. Ключът към аргумента на Павел тук е да забележите повторението на думата “брат”. Погледнете пасажа; стихове 4 до 8:

И ако имате такива случаи, защо ги представяте пред тези, които нямат никакво положение в църквата? Казвам това за ваш срам. Може ли да няма сред вас никой достатъчно мъдър, за да разреши спор между братята, но брат отива на съд срещу брат, и то пред неверници? Да имате съдебни дела един срещу друг вече е поражение за вас. Защо не понесете неправда? Защо не бъдете измамени? Но вие самите вършите неправда и измами – дори на вашите собствени братя!

Тяхната евангелска амнезия означава, че тяхната идентичност в Христос е престанала да функционира и да действа по някакъв смислен начин в тяхното мислене или живот. Фактът, че са били братя и сестри чрез вярата в Исус, че са били семейство, би трябвало да направи цялата разлика. Но вместо това те са защитавали своето дело пред онези, които нямат никакво положение в църквата, стих 4. И така Павел казва, стих 5, те трябва да се срамуват от себе си. Със сигурност църквата има основните компетенции и дарове, от които се нуждае сред своите водачи, за да помогне за уреждане на основни и дребни спорове? Някой е достатъчно мъдър, сигурно! Коринтяните, както си спомняте, се хвалеха със своята превъзходна мъдрост. „Е, тогава“, казва Павел, „ако сте толкова мъдри, има ли някой, който може да помогне за посредничество между засегнатите вярващи?“

Евангелска Победа

Но вместо това те отиваха при неверниците, нечестивите, за решение. И той казва в стих 7, че това е „вече поражение за вас. По-добре е да пострадате неправда или да бъдете измамени, отколкото да направите това.” Сега, защо е поражение за християните да постъпват така? Това е поражение, защото Евангелието казва, че да принадлежиш на Исус означава да станеш брат или сестра на хора, с които иначе може би нямаш нищо общо. Ти не ги разбираш! Те не те разбират! Тяхната среда, етническа принадлежност, произход – всичко това може да бъде напълно чуждо за теб, извън твоята зона на комфорт. Но сега, въпреки всичко това, сега си станал един с тях в Христа. Сега си семейство! Те са братя и сестри. Вие сте свързани със свещени връзки на евангелска любов. И така сега трябва да прощаваш; трябва да обърнеш другата буза. Трябва да практикуваш търпение; трябва да оставиш дарението си на олтара и да отидеш да се помириш с брата си. И когато направиш това, и светът види, как отношенията са под натиск и има всяка причина те да се счупят и разпаднат и да станат горчиви и грозни, когато църквата вместо това преследва един друг в любов и търси помирение, Павел казва, че това е победа. Това е евангелска победа. Светът вижда, че вие сте Христови ученици по вашата любов един към друг!

Евангелско Поражение

Но това не беше случващото се в Коринт, нали? Вместо победа на Евангелието, когато взаимоотношенията бяха подложени на натиск, както всички наши взаимоотношения трябва да бъдат, те се върнаха към подразделението на старите си животи и вместо победа на Евангелието, когато наблюдава светът какво прави благодатта - преобразува цяла група хора в образа на Христос, които ще служат дори до собствената си вреда един на друг - вместо това виждат хора, които хвърлят съдебни дела и влачат един друг в публичните съдилища, срамящи се един друг и поставящи Евангелието в лоша светлина. Това е поражение! Когато светът около нас се срива в племенно разделение и взаимно подозрение и дребни оплаквания и тези оплаквания се втвърдяват в дългосрочни вражди и упоритите негодувания, когато светът действа така и хората на Бога търсят мир и помирение, търсейки да живеят в мир един с друг доколкото зависи от тях, прощавайки си един на друг така както Бог в Христос им е простил, когато светът види това, това е победа на Евангелието.

Сега нека ви попитам дали светът вижда това у нас. Победа на Евангелието? Или вижда отново и отново поражение, когато се връщаме към подразделението на самозащитна, горда, подозрителна, негодуваща, гневна и горчива враждебност? “Трябва да се срамуваме от себе си,” казва Павел, “когато като братя и сестри все още действаме като света.” Христос умря за нас. Неговият Дух живее вътре в нас. Неговото Слово направлява стъпките ни и все пак ние преследваме нашите дребни оплаквания и егоистични спорове пред очите на наблюдаващия свят. Какво поражение. Какво поражение. Така Павел ни призовава да си спомним нашето бъдеще, нашата съдба - какви ще бъдем един ден и каква роля ще изпълним като съдии над космоса заедно с Христос, Върховния Съдия - и да живеем в светлината на тази идваща съдба. И ни призовава да се изправим срещу това, което сме сега, да видим, че тези неща не трябва да бъдат.

Нашето Минало

И тогава най-накрая, ако погледнете с мен стиховете 9 до 11, той ни напомня за нашето минало – кои станахме, когато по Божията благодат ни направи християни. Ще се върнем към стиховете 9 до 11, ако Бог позволи, следващия път за по-близък поглед върху тези стихове, така че сега само да забележите как Павел им напомня за една истина, една основна истина, която изглежда са забравили. „Не знаете ли, че неправедните няма да наследят Божието царство?“ стих 9. Така Павел описа съдиите, езическите съдии, пред които коринтяните се съдят един друг в стих 1, неправедните. И тук той казва: „Е, сега нека ви покажа съдбата на неправедните.“ Той ги характеризира в стихове 9 и 10 със своите присъщи грехове. „Не се лъжете: нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито мъже, които извършват хомосексуални действия, нито крадците, нито алчните, нито пияниците, нито хулителите, нито измамниците няма да наследят Божието царство.“ Грешниците са изключени от Божието царство; това казва той. Това е отрезвяваща картина.

Бъдете Който Всъщност Сте!

След това той хвърля бомбата; “И такива бяха някои от вас! Но вие бяхте измити, вие бяхте осветени, вие бяхте оправдани в името на Господа Иисус Христос и чрез Духа на нашия Бог.” “Коринтяни, ето какъв е истинският въпрос, който напълно сте изгубили от поглед, който, ако само успеете да го схванете правилно в мисленето си, би започнал да ви промени. И начинът, по който бихте живели сега, няма да бъде поражение, а наистина би започнал да бъде, най-после, победа. Ето истинският въпрос! Вие сте забравили, че сега не сте същите, които бяхте преди. Сега, когато Иисус Христос е навлязъл в живота ви чрез Евангелието, всичко се е променило. Вече не сте определени от стария живот на грях.” И Павел е изброил редица грехове, които определят хората. Но той казва: “Сега, когато сте познали Иисус, те вече не ви определят. Това не сте вие вече, Коринтяни. Били сте измити и очистени, и осветени, и признати за праведни пред Бога на небесния съд, и облечени в праведността на Иисус Христос. Това сте вие сега, ако сте вярващ. Това сте вие наистина! Време е да започнете да живеете като такива. Време е да започнете да бъдете това, което наистина сте. Не е чудно, че се борите в конфликта си с греха в сърцето си, когато продължавате да се идентифицирате със себе си такива, каквито бяхте преди, а не с това, което сте сега в Иисус. Спомнете си новата си, истинска идентичност. Вие сте дошли при Христа и така старото е минало, а новото е дошло. Вие сте ново творение. Бъдете това, което наистина сте!”

Вашата Нова Идентичност в Христос

Ето какво наистина имам нужда, каквото и вие вероятно имате нужда, в ежедневния си конфликт, в ежедневната си борба да живеете за славата на Христос и да преследвате практическата святост. Толкова много от нас сме изкушени да мислим: „Това, което наистина ми трябва, е някаква допълнителна доза свръхестествена сила, още енергия, за да захранвам двигателя на душата си, за да ми помогне да бъда послушен. Нещо повече! Нещо ново!“ Това изобщо не е съветът на Павел. Неговият съвет не е да търсим нещо ново, нещо допълнително. Неговият съвет по-скоро е да се върнем към това, което Бог вече е направил за нас в Иисус Христос, да разберем Евангелието и новата си идентичност в Него. Да го изясним. Да започнем да го прилагаме във всеки порите и пукнатина на духовния си живот. Да го оставим да проникне навсякъде и да започнем да живеем в неговия свет. Вече не роб на греха. Вече не господар на стария живот. Дете на благодатта. Прието в семейството. Родено отново от Духа на Бога. Чисто и праведно, не с моята собствена праведност, сякаш тези неща, които Павел изброява, никога повече няма да ме изкушават или да ме подтикнат да се спъна. Не, аз ще наследя царството, ти, вярващ в Иисус, ще наследиш царството, не защото не се проваляш, а защото си признат за праведен в Христос.

И когато схванете това, чудото и радостта от него ще започнат да оживяват и да дават сила на ръката ви, за да дадете желязо на вашата воля, някаква решимост, така че да започнете да преследвате послушание на Царя Иисус с радостно сърце. Ще започнете да натискате, когато взаимоотношенията започват да се разпадат. Вместо да се оттегляте, ще преследвате помирение, когато всичко вътре във вас казва да се оттеглите обратно към светския начин, да стоите зад барикадите си и да хвърляте гранати един на друг и да наранявате и унищожавате един друг. Не, когато разбирате кой сте наистина в Христа, вие ставате слуги един на друг и преследвате помирение. Това няма да бъде поражение, нали? Когато светът гледа как тези християни се държат под натиск. Не, това ще бъде победа. Когато те виждат в нас, докато живеем заедно, те виждат в нашите трудни, тромави, неудобни взаимоотношения хора, които не се оттеглят и не се отдръпват, а които се преследват един друг в любов, защото сме семейство и сме едно в Христа. Това наистина ще бъде победа. Какво свидетелство за силата на Евангелието.

Това е онова, към което ни призовава Павел. Така че трябва да помним нашето бъдеще – накъде отиваме сега, след като сме християни. Един ден ще съдим света, ще съдим ангелите. Ще бъдем съдии на върховния съд един ден. Тук сме в обучение. Трябва да живеем с познанието, че това ще бъде нашата съдба един ден. Трябва да се изправим пред настоящето, да видим онези области, в които днес живеем на толкова ниско ниво, толкова далеч под нашата нова идентичност и положение. Толкова далеч под живота, към който сме призвани. И трябва да се покаем. И трябва да помним нашето минало – какво е направил Бог в Христа на кръста и в сърцата ни чрез Христа чрез Евангелието, като ни е направил нови. И докато го схващаме, трябва да започнем да живеем в неговия светъл, да бъдем такива, каквито наистина сме. Дай ни Господ благодатта да направим точно това? Нека се помолим заедно!

Отче наш, ние признаваме времената, в които сме допуснали да забравим Евангелието, сме пренебрегнали истинската си идентичност, все още живеем като че ли сме такива, каквито бяхме преди, а не такива, каквито сме сега в Христа. Моля, Ти, прощавай ни за това, че живеем далеч под привилегиите си като деца на Бога, осиновени от Твоята благодат, очистени и отделени за Твоята слава и оправдани на небесните съдилища. Покажи ни милост. И докато възприемаме чудесата на това, което си ни направил да бъдем, моля, Ти, дай ни сила и възможност да живеем като такива, каквито наистина сме? Защото молим в името на Иисус, амин.