Краят на срама

Край на срама

Софония 3:14-16

От Гейб Флурер

Докато седите, ако можете, вземете Библиите си и се обърнете към книгата на Софония, глава 3. Ако не знаете къде е тази книга, това е наред. Не знам дали трябва да го призная като проповедник, но в първото пресвитериум, в което седях, трябваше да погледна в индекса, за да намеря тази книга! Добре? Така че това беше, когато бях в семинарията, така че не се чувствайте зле, ако не можете да я намерите! Тя е на страница 790 във вашите църковни Библии; 790. И само за да ви дам една подсказка къде отиваме през следващите няколко недели във вечерите, ще разгледаме 3:14-16 тази вечер и след това следващата неделя вечер, ако Господ благоволи, ще погледнем това, което е наречено [[BVRЙоан 3:16]] - един от любимите ми стихове в Библията. Така че мислех за тези стихове известно време и ще започнем в глава 3, стихове 14 до 16 тази вечер; страница 790.

Нека се помолим и след това ще чуем Божието Слово.

Отче наш, това, което току-що изпяхме, е нашата голяма надежда тази вечер – че Иисус, който някога беше издигнат преди над 2000 години, ще бъде издигнат тази вечер като възнесеният, възкръсналият Спасител, който е единствената надежда за нас, съгрешилите. Да бъде този, който говори, намалял, за да може Христос да се увеличи и да изпълни всичко. Молим за силата на Духа, за да направи Словото реално и живо и по-остро от всеки двуост ръб и молим всичко това в името на Иисус, амин.

Софония 3, започвайки от стих 14. Това е Божието Слово:

Пейте високо, дъщеря на Сион; викайте, Израил! Радвайте се и ликувайте с цялото си сърце, дъщеря на Йерусалим! Господ е отнел наказанията против вас; Той е отстранен враговете ви. Царят на Израил, Господ, е във вашата среда; никога повече няма да се боите от злото. В онзи ден ще се каже на Йерусалим: "Не бой се, Сион; нека ръцете ти отслабват."

Тревата изсъхва, цветята падат, но Словото на живия Бог ще стои завинаги и завинаги, амин.

Най-голямата авиокомпания е Southwest Airlines, а ние вече не ги имаме тук, научих точно когато се преместихме тук! Тя беше нашата спасителна линия, за да се върнем от чуждата страна Пенсилвания надолу до Южна Каролина, когато бях в Уестминстър. И те имаха тази рекламна кампания преди няколко години, която беше една от най-добрите, които съм виждал, а слоганът на рекламната кампания беше: „Искате да избягате?“ И имаше едно рекламно, където виждате този мъж и тази жена, седнали в някаква корпоративна заседателна зала, очевидно изпълнителни типове, и двамата гледат право напред и той нервно поглежда наоколо и казва: „Знаеш, исках да ти кажа това от дълго време, но винаги съм имал чувства към теб.“ И тя става много развълнувана и поглежда към него и хваща ръката му и казва: „И аз!“ И той изглежда започнат и се обръща, и виждате слушалка в ухото му, и той казва: „Почакай само секунда. Какво беше това?“ И виждате лицето й и тя казва: „О не!“ И слоганът идва: „Искате да избягате?“

Вина vs. Срам

И докато мислех за това тази седмица, има моменти в живота ни, когато бихме искали да имаме тази възможност, нали? Когато бихме могли просто да избягаме от всичко – обстоятелства, хора, каквото и да е. Повече от всичко, мисля, че искаме да избягаме от спомените и частите от миналото ни, които ни причиняват срам. И трябва да разграничим в началото тук между вина и срам. Изследователят на срама, Брене Браун – ако не сте чували за нея, нищо не е. Ако имате възможност, тя направи това изказване, което има около 30 милиона гледания в TED на тема „Силата на уязвимостта и срама“. Струва си да го гледате. Тя е писала много по тази тема и разграничава между вина и срам по следния начин. Тя казва: "Вината е да не направим нещо според стандарта и да почувстваме правилния психологически дискомфорт заради това, което сме нарушили." И като християни, не мисля, че тя е, но като християни, можем да се съгласим с това. Когато не успеем да изпълним Божиите закони, трябва да се чувстваме виновни.

Срамът е различен. Тя казва: "Срамът е интензивното чувство на безстойностност и недостойност за любов." Можем да го изразим с три думи. Срамът ни казва: "Не принадлежиш тук." Вината е по-частна. Срамът, както каза един автор, "има свидетели". Това е публично явление. Това е нещо, което сме объркали и не успели пред другите и това е болезнена спомен. Той ни причинява дискомфорт, когато мислим за него. И има различни видове срам, нали? И има срам, който е реален – срамът, който трябва да почувстваме пред Бога за нарушаване на Неговите стандарти. Но тогава има срам, който не трябва да бъде там. Нещата, които са ни сторени – насилие, други неща като това. Или ситуации, в които сме били, където общото съобщение към нас е било: "Не принадлежиш тук."

И пророкът Софония ще ни говори днес за края на срама. И нека бързо да ви поставя в контекст. Софония е един от дванадесетте малки пророци. Сега това име е донякъде подвеждащо. Не е защото те са по-малко важни в Божието Слово или не са толкова важни, колкото другите части на Божието Слово. Те се наричат малки пророци просто защото книгите им в Стария Завет са толкова кратки. Така че имате големите пророци – Исая, Еремия, Ezekiel и Даниил. И тогава имате тези дванадесет малки пророци и Софония е един от тях. Той пише около 640 години преди раждането на Исус по време на управлението на великия реформаторски цар на Стария Завет, Йосия. Ако се върнете към книгата на царете и прочетете за Йосия, той е този, който връща поклонението в Израел. Той извършва много реформаторска работа в Израел по това време.

Сега една от уникалните характеристики на книгата на Софония е, че той започва своето пророчество с вероятно най-космическата сцена на съд в целия Стари Завет. Каквото имам предвид под космическа сцена на съд, не е като някои от пророците, където Бог казва: „Гледайте, аз ще дойда да ви съдя, Израел, за всичките ви идолопоклонства и всичките ви грехове и всичките начини, по които сте се отклонили от мен.“ Той прави това, но започва с космически съд. Всеки е включен в тази работа. Никой не се измъква. Така че тази книга има много лоши новини, докато не стигнем до тази глава. И някак стихът, който наистина задава тонът за всичко, което следва, е стих 11. „В онзи ден няма да се срамите.“ И ще видим този израз „В онзи ден“ отново в нашия текст днес. И така, каквото Бог обещава да направи тук, е да каже: „Аз ще премахна целия ви срам“ – в този случай, правилен срам – „Аз ще премахна всичко това и ще ви благословя като никога не сте си представяли.“ Това е мястото, където ще отидем следващата седмица.

Ето основната идея на това, което Софония иска да каже. Срамът свършва, когато се покланяме на Бога без никакъв резерв за това, което Той е направил, като не изпълнява никакъв съд над нас, така че да нямаме никакъв страх в Неговото присъствие. Срамът свършва, когато се покланяме на Бога без никакъв резерв за това, което Той е направил, като не изпълнява никакъв съд над нас, така че да нямаме никакъв страх в Неговото присъствие. И тези "никакви" ще формират нашите три заглавия. Така в стих 14, Никакви Резерви. Стих 15, Никакви Суди. И стих 16, Никакви Страхове.

Никакви Резерви

Погледнете с мен отново на стих 14 – Никакви Резерви. „Пейте високо, дъщеря на Сион; викайте, Израилю! Радвайте се и ликувайте с цялото си сърце, дъщеря на Ерусалим!“ Както споменах преди това, чухме само лоши новини и след това имате този стих, хвърлен право в средата на всичко това. И този стих идва като нещо изненадващо. „Викайте; радвайте се“ – език, който надхвърля обикновеното, това, което можем дори да наречем пресвитериански стил на поклонение. Имаме трудности да мислим за поклонение като това. Сега има толкова много неща, които обичам в нашата традиция по отношение на реформираната теология и поклонение, но ако сме напълно честни със себе си, не правим много добре нещата с радостта. Или пък? Защото виждате, аз съм бил на футболни мачове с вас и това ми напомня за ходене на футболни мачове с моите приятели у дома, където имах брат от братство в колежа, който беше най-кроткият човек и го сложите на суботни сутрини на стадион Уилямс-Брайс в Южна Каролина и той се превръщаше в животно! Той можеше да вика и танцува и пляска и да вдига глас като ничий бизнес!

Как да се отнасяме към Бога

И моята точка е следната. Когато гледаме спортни събития и нашият отбор печели – не е нужно да ви казвам какво изглеждаше, когато Оле Миси победи Алабама, или, тук има равенство на възможностите, или когато Стейт победи Оле Мис тази година. Видях много радост от двете страни. И когато това се случи, всички ние губим мярата. Губим чувството си за приличие, когато нашият отбор печели. И това е, което пророкът казва тук. Пророкът казва, че когато това се случи, когато разберем какво върши Бог, когато то стане част от нас, резултатът е – всеобща радост; пеене; ликуване от това, което Бог е направил. И тук е въпросът. Какво в нашите животи ни носи радост в момента? За какво сме щастливи? И Бог казва: „Едно от нещата, които правя, е да взема тези радости, които изпитвате“, които са добри и прекрасни и няма нищо лошо в това да се вълнуваме от спортен отбор, но Той казва, че те са указатели към по-голяма реалност. „Ето как искам да реагирате на Мен. Ето как искам да се отнасяте към Мен.“ Това е, което Бог им казва. „Искам да имате такава радост за това, което правя в живота ви.“

И обърнете внимание кога Бог им нарежда да направят това. Не е когато всичко върви добре. Всички това са обещания за това, което Бог ще направи. Всички това са неща, които са бъдещи. Те още не са се случили. И така Бог казва: „Докато чакате, насред всичкото разпадане, Израел, радвайте се!“ Това не е ли напълно неочаквано? И ето какво Той казва на нас. Той казва: „Какво ви причинява най-голям срам? Нещо ли е от вашето минало? Нещо ли казахте на вечеря? Начинът ли, по който се държахте, когато бяхте навън и имаше свидетели? Какво ви причинява най-голям срам?“ За Израел това беше изоставянето на Бога. Те Го оставиха. Те тръгнаха и казаха: „Ще тръгнем след идолите.“ И Бог казва: „Още не съм свършил с вас. И насред това, докато се занимавам с вашия срам“ – и ще говорим за това след малко – Той казва: „Докато чакате, радвайте се.“ Вие и аз можем да имаме радост там, където сме сега, тази вечер. Това е чудесно обещание. Така че виждаме на първо място, че Бог ни призовава да Го обичаме и да Му се покланяме и да се наслаждаваме на Него безрезервно. Без резерв. Безумно изоставяне в наслаждението от Бога.

Без Осъждение

След това, второ, погледнете стих 15 в Няма Осъждение. „Господ е отнел осъжденията против вас; Той е отмел враговете ви. Царят на Израил, Господ, е във вашата среда; никога повече няма да се боите от злото.“ Защо трябва да се радваме? Пророкът казва: „Защото съм отнел вътрешните осъждения против вас и външните пречки за наслаждение от Мене.“ Видяхте ли този език там? „Господ е отнел осъжденията против вас.“ Вижте, това е нашето вътрешно чувство за вина и срам, което всички имаме. Ние знаем, интуитивно, като сме създадени по образ на Бога, че не сме там, където трябва да бъдем с Него, без Иисус. Всички имаме такова дълбоко вкоренено безпокойство. Опитваме се да го маскираме по различни начини. Не знаем наистина какво да правим с него, докато Бог не отвори очите ни. Знаем, че не сме святи. Знаем, че трябва да се срамуваме пред Бога. Чувстваме това. А Бог казва: „Ще го отнем.“

И след това Той отива на външните причини. Той казва: „Ще отнем всичките ви врагове. Всяка заплаха за вас, Израил, ще отнем.“ Сега помислете за това във връзка със срама. Хората, които са причинили срам в живота ни, може да бъдат наши врагове, а може и да не бъдат. Но точката е същата. Това, което Бог обещава тук, е да отнем всичко външно за нас, което ще ни причини срам. С други думи, обещанието е, че няма да има повече свидетели, защото няма да има повече причина за срам. Това прави Бог, защото срамът е основно реалност, създадена от другите.

Истински Мир

И когато Бог казва това на нас, Той ни моли да се замислим над факта, че всички ние, заради тези заплахи за нас – било то от други, от врагове, от срам, каквото и да е – Той казва, че това ни води до това да бъдем хронични тревожители. Не се ли тревожим много? Срамът не ни ли кара да се тревожим? Може би сте били посрамени рано в живота си и за остатъка от живота си сте се чудили: „Ще бъда ли някога приет? Ще бъда ли някога част от отбора? Ще бъда ли някога достатъчно добър?“ И това води отново до безпокойство. Тревожим се дали сме в безопасност. „Ще бъда ли физически или емоционално наранен от друг човек? Какво ще се случи?“ Тревога, тревога, тревога. И ето какво казва Бог. Той казва, че можете да имате истински мир, истинска радост, това, което всеки търси и толкова малко намират. Той казва, че това е на разположение, при поискване, тази вечер.

И забележете как Той го поставя там. Той казва: „Никога повече няма да се боите от злото.“ Страхувате ли се от злото? Аз се страхувам. Не знам какво е то. Случва ми се да ставам все по-тревожен, колкото по-големи стават децата ми. Вие сте родители от много по-дълго време от мен; можете да ми кажете как да се справя с това! Но колкото по-големи стават децата ми, толкова повече се страхувам от всички злини там в света и се тревожа за тях. И да, аз се разкайвам и моля Господа за помощ, но то е там с мен, когато се събуждам сутрин. И това е което Бог казва на нас. Голямата обещание е никога повече да не се боите от злото. Можем да спрем да се тревожим и да спрем да се страхуваме и да изпитаме Божи мир. Ще се върнем към това и в края.

След това обърнете внимание какво казва Бог там. Той казва “Царят на Израил, Господ, е във вашата среда.” Това беше голямата надежда на Израил, нали? Ако прочетете назад през Стария Завет, започвате с четенето на Битие – как възниква човешкият род, а след това се свежда до Авраам и тогава Бог призовава този народ и те биват поробени. А след това Той ги извежда от робството и те живеят извън връзките на Египет. И какво започват да казват? “Искаме цар като народите около нас!” А Бог казва: “Не, не искате, защото този цар ще пороби синовете ви и ще ви се случи зле. И защо искате цар, когато Аз съм вашият Цар?” А те казват: “Не, не, дай ни цар!” И така Той им дава цар. И ето сме тук, около четири или петстотин години след като Израил има цар, и нека видим как се справят. Царството е разделено между север и юг; има множество въстания и бунтове. Дори човекът според сърцето на Бога се провали по толкова величествен начин, че Бог прокле останалата част от къщата му и децата му в неговото потомство заради неговата прелюбодейство и убийство! Не се получава добре за Израил! И така това обещание е: “Идвам при вас. Ще бъда вашият Цар, както винаги обещах, че ще бъда.”

Това Не Са Само Думи

Това ми напомня за една история, която прочетох наскоро за една жена, която беше омъжена, имаше няколко деца и прекрасен брак според всички. И един ден тя просто стана и си тръгна. Тя каза: „Не мога повече да правя това“ и си отиде. Съпругът й беше смазан и продължаваше да й се обажда, с децата на телефона, и казваше: „Само поговори с тях“. А тя просто затваряше телефона. Така че най-накрая той успя да я открие и да намери къде е и с голяма цена за себе си – финансово, емоционално, физически, всичко друго – той я намира и идва при нея и казва: „Обичам те. Моля, върни се!“ И тя се разплака в обятията му. И той каза: „Ние ти се обадихме. Писахме ти писма. Защо никой от това нямаше въздействие?“ Тя каза: „Преди това бяха само думи. После дойде.“

И това е обещанието, което се дава на Израел тук. Това не са просто думи. „Господ, вашият Цар, ще дойде във вашата среда.“ И дългосрочното желание на Израел за цар е и наше желание, нали? Ние живеем във време на разлом, разединение, откъсване. Не е ли удивително, че във времето на най-голяма комуникативна способност между смартфоните ни, компютрите и iPad-ите, ние сме най-откъснатото във взаимоотношенията поколение, което някога е живяло. И ние копнеем някой да ни каже къде да отидем, как да стигнем там, какво изглежда, когато стигнем там. Копнеем за цар. Копнеем някой да ни каже какво да правим, но поради гряха, в същото време, не искаме никой да ни казва какво да правим. Ние дълбоко не се доверяваме на властите в нашите дни и времена, понякога правилно. Може би сте били малтретирани от някого на власт. Може би сте страдали от някого на власт. Това е реално. Но в сърцата си всички ние се бунтуваме срещу властите над нас. И Бог казва: „Аз съм Цар, на когото можеш да се довериш. Аз ще дойда при теб. Аз не съм като другите власти. Аз няма да те разочаровам. Аз съм Този, който идва при срамните хора, за да ходи по пътя с тях.“

Без страх

И това ни води до последния ни стих тук, стих 16. Няма страх – нашата трета подзаглава. “В онзи ден ще се каже на Ерусалим: „Не бой се, Сион; нека отслабват ръцете ти.“” Какво е „онзи ден“? Често четем за това в Стария завет, „в онзи ден; в онзи ден.“ Мисля, че тук има конкретно значение. Помислете така. Ако стоите и гледате планините от профил, те изглеждат като върхове като този – нагоре и надолу. Ако стоите на един от тях, всички изглеждат като един връх. Така е Захария гледа на идването на Исус в бъдещето. Така че идването на Исус е като този първи връх най-близо до него; първото идване на Исус. Второто идване на Исус е като онзи връх на разстояние. И той ги поставя и двете заедно, като гледа надолу по коридорите на времето. И казва: „Има ден, когато всичко това ще свърши“ и този ден започна с първото идване на Исус. Той inaugura царството. Той приближи Бога. Той дойде при нас. Вече не бяха думи; беше присъствие. Беше Исус, който е Бог с нас. И след това гледа напред към онзи ден, който всички чакаме тук. Онзи ден, когато всичко това, което сега е под формата на обещание, ще стане реалност. Когато вярата ще отстъпи място на зрението и ще видим всичко с очите си, което пророкът ни показва сега в картини и в сенки. Онзи велик ден, когато всичко, което ни кара да бъдем отстранени от Бога, да се срамуваме в Неговото присъствие, да се срамуваме пред другите, ще бъде изчезнало, изчезнало, изчезнало. Той казва: „В онзи ден ще се каже: „Не бой се.“”

Да не отчаяваме

И обърнете внимание как го поставя. “Да не отслабват ръцете ви.” Един коментатор го обяснява по този начин. Той казва: “Ръцете, които увисват, описват в Писанието отчаяние от обстоятелствата, което прави човек неспособен да функционира.” Отчаяние от обстоятелствата, което прави човек неспособен да функционира. Чувствали ли сте се някога така? Поглеждали ли сте някога на живота си, може би поглеждали сте срама в живота си, и сте казали: “Дори не искам да ставам от леглото тази сутрин”? Бог знае за това. Той казва, че това е като ръце, които отслабват. И Той казва: “Да не отслабват ръцете ви.” Защо? Заради това, което Той ще направи в онзи ден. Знаете ли какво е било любимото “Няма да” на Исус? Можем да мислим за много неща. Мисля, че понякога грешим толкова много, когато мислим за Исус като за някакъв вид убиец на удоволствията, който винаги и завинаги е казвал: “Няма да.” Той имаше много да каже за това. Но любимото му “Няма да” беше: “Няма да се боиш. Не се плаши.” Това беше нещо, което Той каза да не правим повече от всичко друго, в изпълнение на този стих. И Бог казва: “Когато дойде отчаянието, когато не ви се иска да ставате, когато сте смазани от обстоятелствата си,” Той казва: “Не отчайвайте. Има ден, който идва, когато няма да има повече отчаяние. Помислете за това. Живейте въз основа на това.” Ще се върнем към това след малко.

И така, какво означава всичко това? Казах, че ще се върнем към всичко това след малко. Ето този момент. Какво означава всичко това? Как виждаме Исус тук? Мисля, че има много начини. Това, което не можем да пропуснем, е че Бог е изпълнил обещанието Си към нас тук, в идването на Христос. Можем да започнем да се фокусираме върху Него, вместо върху историята и разказа, който срамът ни казва. Можем да започнем да се фокусираме върху Неговия живот, Неговия съвършен живот. Неговият живот, който Го е довел до кръста, но е бил живот на любов, състрадание, търпение и нежност към посрамени хора като нас. Ако се чудите дали някой разбира вашия срам, това е Той. И ако се чудите дали Бог ви обича, ако се чувствате безценни, ако се чувствате като че не принадлежите, Исус казва: "Принадлежите. Принадлежите на Мен. Аз дойдох за вас." Той идва при нас и тогава Исус е Този, който по-конкретно премахва нашия страх. Как може Бог да изпълни тези обещания? “Никога, никога повече няма да се страхувате." Защото това, от което трябва да се страхуваме най-много, Исус го пое на наше място. Той е Царят сред нас, който беше обещан, нали? Той е Цар на царете и Господ на господарите. Той се роди като Цар на евреите. Дори Ирод чу за това, езическият владетел. Но Той е Цар, който идва и не изглежда като другите царе. Той е Цар, който идва в слабост, в страдание, и в крайна сметка умира гол и посрамен.

Защо? Защото откакто първата двойка в градината беше гола и посрамена, всички ние почувствахме този срам. Всички ние сме причинили този срам в живота на някой друг. И беше нужен вторият и по-голям Адам, Исус, да влезе в нашия срам, да поеме нашата голота, така да се каже, върху Себе Си и да умре на онзи кръст, за да “носи нашия срам и да понасяме подигравките.” Ето защо не можем да имаме никакъв страх. Най-големият страх, който някога трябва да имаме, е страхът от Божия съд, който всички ние заслужаваме по право, който Израил заслужаваше по право. И когато Бог обещава: “Ще намеря начин това никога повече да не бъде страх за вас,” това се изпълнява в Христос, в Неговото първо идване. Zephaniah 3:17

Срамът не умира лесно, нали? Не можете просто да го измислите. Не можем просто да мислим щастливи мисли. Трябва да знаем, че някой е с нас в средата на това. И отново, това се връща към Исус. Той се радва да посреща хора с много срам. Правилен или неправилен срам. Той се радва да посреща идолопоклонници, самоправедни хора; хора, които са го правили отново и отново и отново и продължават да го правят. Той казва: „Елате при Мен. Аз съм този, който посреща хора като вас. Вие не сте сами и никога няма да бъдете.” Затова никога повече не можем да се страхуваме.

Няма нужда да се преструваме повече

Това е един от начините, по които можем да се борим със срама и тревогата, когато осъзнаем, че Исус премахва целия страх в живота ни. И когато Той прави това, Той ни прави хора, около които другите не трябва да се страхуват. Това е един от проблемите, с които се борим като християни в църквата, нали? Преструваме се много. А проблемът с преструването е, че ставаш добър в това. Но Бог познава сърцата ни, нали? И Той казва: „Вече нямате нужда да се преструвате.” Никой тук няма нужда да се страхува да позволи на всички останали да знаят, че сте го направили. Добре? Всички ние сме го правили. Седмично! Всеки път! И всеки път, когато го правя, всеки път, когато го виждам в живота на някой друг като пастор, съм напомнен за величието на Неговата благодат и Неговото търпение към грешници и неудачници като всички, които ме гледат и като човека, който стои и говори пред вас. Всички ние, всички ние, всички ние сме го правили. А Бог казва: „Аз поставих Сина Си на срам вместо вас, така че никога няма да се наложи да се сблъскате с това.” А когато го разберем, когато то потъне дълбоко в сърцата ни, ставаме хора, около които другите не трябва да се страхуват. И това е смъртта на срама, когато имаме такава култура.

И така, как Исус, като е сред нас, прекратява срама ни? Срамът упражнява власт над нас, нали? Той е ужасен. Помислете си по следния начин. Колко неща направихте тази седмица, които бяха мотивирани от срам? Имаше спомен от миналото и той повлия на решението, което взехте. Казахте си: „Няма да направя това, защото помня как се чувствах и ще направя това вместо това, защото не искам да се върна към този момент.“ Той упражнява власт над нас и живеем дълбоко разочаровани, тревожни животи. А какво прави Исус, Той идва и казва: „Аз съм този, който носи този ден в настоящето.“ Как ще умре срамът в нашите животи? Когато все повече осъзнаваме, че възкресението на Христос беше само първият епизод на едно събитие. Последвайте ме тук. Възкресението на Христос беше първият епизод на едно събитие, едно световно-потресащо, световно-променящо събитие, в средата на което живеем. И така, когато Той се върне и ние бъдем възкресени от мъртвите, това е само вторият епизод на това събитие, което започна на Калвари преди 2000 години. И докато живеем в очакване на това, това беше казал Павел, когато рече: „Нашият външен човек се разрушава, но нашият вътрешен човек се обновява ден след ден.“ С какво? С възкресителната сила на Светия Дух.

И така, какво прави Исус, за да сложи край на срама ни? Той казва: “Вие сте били възкресени с Мен! Вие не сте това, което бяхте. Вие не сте дефинирани от това, което е срамът в миналото ви. Вие сега сте дефинирани като някой, който е вътре във вас и избухва с възкресен живот, който един ден целият космос ще види.” Силата на възкресението на Христос не е само чудо, което празнуваме на Великден. Това е ежедневна реалност, която трябва да присвояваме чрез вяра, за да живеем за Христос и да убиваме всичко, което ни отвлича удоволствието от Него. Казано много просто, защото проповедниците обичат да умножават думите, живейте от бъдещето в настоящето точно сега. Това е един от основните начини, по които Исус ще се справи с вашия срам. Той казва: “Аз съм ви дефинирал в бъдещето като възкресено същество” и това е настояща реалност чрез вяра и чрез силата на Светия Дух, така че вие да можете да се промените и аз да се променя. Това е мястото, където живеем. Това е историята, която Исус ни разказва. Истинската история.

Трябва да започне друга история

И така, тук е въпросът за всички нас този седмица. На кого ще слушаме? Срамът от миналото, други гласове, които ни казват една история, или Бог, Исус, който ни разказва друга история? На кого ще слушаме? Който и да слушаме, ще определи как живеем. Това ми напомня на една сцена от една от любимите ми пиеси, "Les Miserables" от Виктор Юго. Има тази невероятна сцена, където бившият осъден, Жан Валжан, получава прошка от епископа. Той беше откраднал, епископът го беше приел, той краде среброто на епископа. Полицията идва и те са готови да отведат Жан Валжан, а епископът казва: "Не, не, не. Всъщност му позволих да го вземе назаем." А Валжан го пита: "Защо?" А той казва: "Прощавам ти." И Валжан е толкова обхванат от прошката на епископа, че пее тази прекрасна песен: "Какво направих?" А точката на песента е, че той ще води нов живот. А последните редове на тази песен улавят това, което мисля, че Софония се опитва да ни каже тази вечер. Те вървят по този начин: "Простираме се, но падаме, а нощта се затваря. И се взирам във бездната на водовъртежа на греха ми. Сега ще избягам от света, от света на Жан Валжан. Жан Валжан вече нищо не е, друга история трябва да започне."

Това е посланието на кръста. На всички нас и на целия ни срам, друга история трябва да започне. И тук е добрата новина. Тя е започнала преди 2000 години. Можем да кажем с Валжан: "Онзи стар ние сме нищо сега, защото друга история е започнала в Христос." Краят на тази история е възкресението – минало и бъдеще. И краят на тази история, следователно, е краят на срама. Нека се помолим.

Отче, тази вечер го усещаме толкова остро. Усещаме срама си и имаме нужда от друга история, която да го замени. И се радваме, че докато слушаме Твоето Слово, не чуваме размишленията на някакъв древен близкоизточен мистик. Чуваме Твоите думи, които ни преобразиха, дадоха ни нов живот и следователно ни дадоха истинска история, според която можем да живеем до края на дните си. Направете това реалност за нас тази седмица, молим се, в името на Исус, амин.