Най-голямата любовна песен

От Gabe Fluhrer

Докато се настанявате, ако бихте взели вашите Библии и се обърнали с мен към книгата на Софония. Тя е в Стария Завет. Ако я търсите, всичко е наред. Това е много малка книга. Тя е на страница 790, ако използвате църковна Библия; 7-9-0. И ние ще изучаваме стих 17 от глава 3 на книгата на Софония. Преди да чуем Божието Слово, нека отидем при Него в молитва.

Дори до старост, нашият велик Бог, Ти си обещал, че Твоите хора ще докажат Твоята суверенна, вечна, непроменлива любов. Докато стоим на прага на най-учудващите думи, които някога сме чували тази вечер, молим се те да заседнат при нас в сърцата ни, да променят начина, по който Те виждаме и света, и че Светият Дух ще ги направи живи за нас, за да можем да видим Исус. И молим се всичко това в Неговото мощно име. Амин.

Софония 3, стих 17. Това е Божието свято, вдъхновено и следователно непогрешимо Слово:

“Господ, вашият Бог, е във вашата среда, мощен, който ще спаси; Той ще се радва над вас с радост; Той ще ви успокои с любовта Си; Той ще възкликне над вас с високо пеене.”

Тревата изсъхва, цветята падат, но Словото на живия Бог ще стои завинаги и завинаги.

Преди няколко години най-продаваният и най-добър бродуейски мюзикъл беше мюзикъл с наслов „Светлината на площада“, който разказваше историята на един – трябва да кажа имената правилно – Фабрицио Накарели, който беше италиански търговец на вратовръзки, който се влюби в красивата Клара Джонсън, американка на почивка в Италия. И има една сцена в мюзикъла, където те пеят тази любовна песен, наречена „Кажи го някак си“. И кулминацията на любовната песен е, че те дори не могат да изразят себе си с думи, така че просто пеят думата „Ах!“. И това е радостно и е възторжено, и те се радват един на друг по този начин. И имаше рецензия в „Ню Йорк Таймс“ от един от великите театрални критици, Стивън Холдън, и заглавието на рецензията казваше всичко – „Любовни песни, които говорят, когато думите не достигат“. „Любовни песни, които говорят, когато думите не достигат“.

Бариерата между Бога и нас

И виждате, когато стигнем до Софония 3 тази вечер, сме в същото положение като тези двама влюбени в онази песен. Има езикова бариера между Бога и нас. Той е свят, а ние не сме. Както имаше езикова бариера между италианеца и американеца, такава бариера има и между нас. И въпреки това стигаме до един библейски стих тази вечер, който би могъл да носи заглавието на рецензията на The New York Times – „Любовни песни, които говорят, когато думите не могат“. Софония. Тази книга може да бъде обобщена доста лесно, мисля. Първите няколко глави, или по-скоро първите две глави, са за универсалното осъждане. А след това има повратна точка, когато Бог започва да говори за универсалната работа на спасението, която Той ще извърши от всеки племе, народ и език. И книгата достига кулминацията си в стиха пред нас – глава 3, стих 17. Един коментатор правилно го е нарекъл "Йоан 3:16 на Стария завет". Това е почти твърде много, за да възприемем. Трябва да подходим към това с страх и трепет. Толкова е добро. Толкова е поразително. Има думи, не че има думи, които можем да кажем, но ще се опитаме този вечер. А основната мисъл е много проста. В Христа Бог е с нас, за да се радва над нас. В Христа Бог е с нас, за да се радва над нас. И тези две точки ще бъдат нашите заглавия – Бог с нас и Бог над нас. Бог с нас и Бог над нас.

Бог с нас

Погледнете отново първата част от стих 17. “Господ, вашият Бог, е във вашата среда; могъщ е да спаси.” От падението на човечеството нататък сме били отчуждени от Бога, от себе си, от това творение около нас, от всички наши ближни и от всички хора. Отчуждението е характерният белег на падналия човек. И все пак отново и отново Библията е история за Бог, който търси онези, които са отчуждени от Него. Той ги преследва безмилостно, без да се уморява, отново и отново, независимо какво правят; независимо колко далеч падат. И така любовната песен, която Бог пее, започва с Неговото преследване на нас, с Неговото желание да привлече отчуждените създания обратно към Себе Си. Това е шокиращо. Можем да търсим във всички световни религии и когато го правим, можем да опровергаем Зигмунд Фройд. В крайна сметка Фройд, основателят на съвременната психология, каза, че вярата в Бога е просто изпълнение на желания. Ние проектираме най-добрите си надежди в Бог, който не съществува. Проблемът, който Фройд има, и който всяка друга паднала религия има, и който всеки друг светоглед извън християнството има, е, че никой от нас не би измислил Бог като този, приятели. Никога не сме го правили, освен ако нямаме Писанията, няма друг Бог като този в света и никога няма да има. Това е твърде добро, за да е истина, в известен смисъл.

Той е Бог, който пее

И така, в началото осъзнаваме, че срещаме Бог, който е напълно различен от това, което очакваме. И това ще стане ясно тук след момент, защото ще срещнем Бог, който пее. Но преди да стигнем дотам, експертите са съгласни – и когато става въпрос за музика, кои са експертите? Мисля, че всички сме експерти в някакъв смисъл. Но експертите, които намират метрика за измерване на тези неща, са съгласни, че може би най-голямата любовна песен някога е на Righteous Brothers, „Unchained Melody.“ Това е красива песен. И започва бавно и прераства в този невероятен crescendo. И това е точно това, за което говори Библията. Ние идваме точно преди crescendo-то на любовната песен на Бог. Тя започна в Рая, когато Бог дойде при нашите първи родители и осигури изкупление за тях и ги покри с животински кожи, а след това за останалата част от Стария Завет Бог пее тази една божествена любовна песен и на моменти става по-ясна, а на други – по-малко ясна. И тя достига до crescendo, когато небето се отваря над Витлеем и ангелите пеят: „Слава на Бога във висините и на земята мир между хората!“ Тя достига до crescendo в Христос.

И това е което Бог ни казва тук. Той казва: “Господ твоят Бог е сред тебе; могъщ герой” – можем да го преведем така. Това е бойна образност. Не често мислим за нашето спасение като за битка, но от момента, в който Исус беше кръстен, до деня, в който беше разпнат, това беше битка. Той се бори със Сатаната в пустинята и се бори със Сатаната на кръста. И на всяка стъпка от пътя имаше война срещу болестите, срещу емоционалните смущения, срещу смъртта, срещу всички сили на ада и всички последствия на греха, защото Богът, който идва при нас, е Богът, който идва да ни спаси. И Той е Бог, който се бори за Своите хора. Току-що научих тази седмица – не е изненада, това се случва всяка лято – че три от топ петте филма с най-високи приходи са супергеройски филми. Обичаме ги. Не можем да им се наситим. И не само тук, по целия свят. Нашите супергеройски филми, които правим и изпращаме по целия свят, са филмите с най-високи приходи. Защо обичаме толкова много супергеройските истории? Мисля, че е защото всички знаем дълбоко в себе си, че не можем да се спасим и копнеем да бъдем спасени. Мисля, че това е причината те винаги да са филмите с най-високи приходи. Не можем да се спасим и копнеем да бъдем спасени. И това, което Бог казва чрез Своя пророк сега, е: “Има могъщ герой, който идва да се бори за теб, да те спаси, който е по-добър от всяка супергеройска история, която можем да си представим. И Той ще те спаси. И единственото изискване е да знаеш, че не можеш да се спасиш сам. Това е всичко, което се изисква.” Това е мястото, от което Бог започва с нас. Ultimate супергероят идва – Исус. Това е Бог с нас.

Бог Над Нас

И тогава, аз ще бъда напълно честен, много честен с вас, когато изучавах това и се молех и се борех с текста, трябваше постоянно да се отдалечавам от него. Прочетох коментари, търсих и слушах други проповеди и четох други проповеди и бях много, много утешен да открия, че не съм сам. Защото следващите стихове са смайващи. Това е Бог над нас. Погледнете с мен там, във стих 17. “[BVR_017] Той ще се радва над вас с радост; Той ще ви успокои с любовта Си; Той ще възторгава над вас с високо пеене.” Сега имаме човешки аналогии за всичко това. Познавали сме радост. Били сме толкова щастливи, че сме крещели от радост, мисля, че повечето от нас. Но тук стигаме до Бога, който прави това. И там всичко се разпада. Там ние наистина не знаем какво да правим. Не можем дори да предизвикаме емоция, за да почувстваме това, защото е толкова смайващо. Толкова е различно от нашия ежедневен опит с Бога, за да си представим, че Той се радва над нас.

Бог се радва над вас

И забелязахте ли, че той използва същия език, който използвахме, когато изучавахме миналата седмица във verses 14 до 16, където казва да правим това на Бога? И след това, той се обръща и казва: "Не само че Бог ни заповядва да се радваме, да се наслаждаваме на Него, да викаме и пеем и да бъдем изпълнени с радост към Него, ето къде всичко се променя. Той казва, че не само Бог казва да правим това, но пророкът казва: "Бог прави това над вас." Радвайки се. Спрете точно там. Вие и аз знаем, с малко насърчение, колко сме зле в нашите най-откровени моменти. Не е ли така? Знаем, че сме много грешни. Бог ни дава милостиво толкова, колкото можем да понесем, когато ни показва това, но знаем колко сме зле в нашите най-добри моменти на честност със себе си. И тогава идваме на стих като този. И забележете къде се намира това. То е точно тук в края на книгата, където Бог е казвал на Своите хора: "Вие Ме оставихте. Вие тръгнахте след други богове. Аз ще изпратя съдба над вас и всички." И от това стигаме до това – до Бога, който се радва над грешни, идолопоклоннически, счупени, паднали, Богомразещи хора като вас и мен.

И става още по-добре. „Той ще те успокои с любовта Си.“ Това е добре, доколкото стига, но едно по-буквално превеждане би било следното. В оригинала не става въпрос за това, че Бог прави нещо за нас; става въпрос за това, че Бог прави нещо относно нас. По-добре бихме могли да го преведем така: „Той ще бъде тих над тебе в любовта Си.“ Така че това, което пророкът прави за нас. Това е отново зашеметяващо. Бог се радва и просто „Да!“ за теб. И след това спира и, както правим ние, ако можем да го изразим така, когато размишляваме за някого, когото обичаме. Единствената илюстрация, която ми дойде наум, е двойна. Кали и аз имахме дългосрочна връзка на разстояние. Започнахме да се срещаме през първия й година в Каролина, през втората ми година-юниор! И когато тази връзка започна, аз завърших преди нея, много за радост на родителите ми. И щях да карам кола – бих могъл да я карам със затворени очи сега – от Грийнвил, 385, до I-26 в Колумбия. И когато се връщах, нагоре 26, щях да мисля за нея – колко беше красива; колко много я обичах. Не можех да чакам да прекарам остатъка от живота си с нея. И тогава имахме първото си дете и знаете как става, ако сте родител. Първото дете идва и сте изпълнени с всякакви емоции, но след това има моменти, в които просто седите и държите детето и го гледате как спи и сте тихи. И любовта ви към това дете – няма как да се изрази с думи, нали? Просто тихо размишлявате за пълността на емоцията, преливащата пълност на любовта и радостта, която имате в това дете. И Бог казва: „Това е как съм с теб. Това е как се чувствам към теб.“

И да, аз съм наясно и не искам да безпокоя членовете на борда на RTS. Знам какво казва нашето изповедание. То казва, че „Бог е свободен от страсти.“ И така, как да съгласуваме това, защото това е вярно? И каквото изповеданието казва там, е че Бог няма нужда да реагира на нещата. Той знае всичко, което идва. Това, което не казва, е че Бог няма такива, ако можем да го кажем така, емоции към нас. Защото ако прочетете хората, които са написали Уестминстерското изповедание на вярата, те са тези, които говорят за Божията любов и Неговата страст и Неговото желание за Своите хора. И всичко, което можем да кажем в този момент, е: „Наистина ли? Сигурни ли сте, Боже?“ Той казва: „Да!“

Бог пее високо

И след това Той отива още по-далеч в последната част на този стих. Преминаваме от радост към тихо пеене към тишина над нас към възвисяване над нас с високо пеене. Отстъпете назад. Видите ли защо никога не можем да измислим Бог като този? Можете да търсите високо и ниско в света. Никога няма да срещнете пеещ Бог; пеещ Бог е този, който ни спасява. Самите висоти на цялата ни поезия и любовни песни и всичко, което изливаме, за да изразим онази най-голяма от емоциите, които чувстваме като човешки същества, напълно ни провалят и стават нищо друго освен прах и пепел, когато стигнем до този стих и срещнем Бог, който идва при бунтуващите се хора като нас и пее! Гръмко! Защото Той се радва над нас! Можете ли да го приемете? Че този свят, триединен Творец – Отец, Син и Свети Дух – който винаги е бил там, като се люби един друг като личностите на Троицата, взаимно обитаващи един друг. И това само по себе си е тайна, около която дори не можем да си представим умовете си. Този Бог пее!

Да отидем до джамията и да попитаме: “Кажете ни за вашия бог. Единият въпрос, който трябва да зададем, е: ‘Дали той пее?’” “Не, не, това би било неуместно.” Много добре, да отидем до индуисткия храм. “Дали вашите богове пеят?” “Не.” Да отидем до олтара на светския постмодернизъм и да кажем: “Дайте ни вашия бог, случайност. Дали той пее?” “Не.” Вселената е пълна със звук и ярост, които не означават нищо. Това е или онова! Това е изборът пред всички нас тази вечер. Глухи, неми, мълчаливи, идолопоклоннически богове или Бог, който пее. Виждате ли защо Евангелието не е само истина, но и изключително красиво? То ни пленява. То говори на най-дълбоките потребности на сърцата ни и на най-дълбоките емоции, които можем да почувстваме. Не е само истина; то е красиво.

Пеем заради Човека на скърбите

Но никога не можем да забравим защо това е добра вест, защо пеем. Това е защото следваме Този, който се нарича Човек на скърбите. Това е защото когато Иисус отиде на кръста, нямаше повече радост и веселие. Нямаше повече: “Той е възлюбеният Ми Син, в когото съм добре доволен.” Битките, които Той беше водил като наш могъщ Герой, стигнаха до онази точка на кръста, когато виковете на Иисус бяха посрещнати със светата, величествената, справедлива тишина на Неговия Отец. Той получи тишина, за да можем ние да получим пеене. Няма начин да стигнем до пеещия Бог, ако не преминем през крещящия Спасител, който изтърпя тишината вместо нас. Така получаваме пеещия Бог. И беше защото Бог е любов, любов, че Той изпрати Своя Син да крещи, че Той замълча, докато изливаше Своята ярост върху Него. Защото след Разпети петък, Той знаеше, че любовната песен ще достигне своята последна строфа, която ще продължи завинаги. И това е мястото, където живеем сега. Затова Бог пее над нас.

Какво да кажем на всичко това? Помислих за някои причини, поради които може да имаме трудности с този стих. Толкова много пъти, когато мислим за Божията любов, можем да кажем: "Да, но тя не е за мен." Чувствате ли се някога така? "Тя не е за мен. Тя е за всички останали. Мога да се радвам на радостта на другите хора, но това не е за мен." Не омаловажавайте това. Това е в контекста на Бог да каже на Юда: "Ще призова хора отвсякъде. В този случай това не е само за вас, Юда. Това е за хора от всяко племе, нация и език. Така че това е и за вас." Е, тогава може да кажете: "Но вие не знаете какво съм направил. Вие не знаете как мисля. Вие дори не знаете какво мисля в момента, докато говорите!" Бог казва: "Какво си направил, което да е по-лошо от това, което народът Ми правеше отново и отново и отново? Дали Моята благодат не беше достатъчна за тях?" Беше ли това обещание направено в контекста на хора, които бяха разочаровали Бога, нарушили закона Му, бягали от Него, мразели Го, проклинали Го, поклонили се на идоли, изгаряли тамян в храма Му пред лъжливи богове? Тогава има благодат за вас и мен. Няма значение какво сте направили. Неговата любов е по-голяма от вашия грях. Всичко, от което се нуждаете, е нищо. Всичко, от което се нуждаете, е да знаете, че не можете да се спасите сами.

Бог е близо в Христос

„Да, но Бог изглежда далеч от мен.“ Това е трудно. Знам какво означава това. Мразя го, когато живея там. Мразя го, когато се чувствам като че ли просто изпълнявам движенията, когато взема Библията си. Да, това е, което правят проповедниците. Да, понякога в неделните сутрини. Да се чувствам далеч от Бога. Но на какво трябва да се връщаме отново и отново в този стих и в предишните стихове – Той е сред нас. Той е близо до нас в Христос. И Неговото разстояние никога не е завинаги, защото целият импулс на този певец Бог е да се движи към счупени хора като нас, към грешни хора като нас. Той никога не пази разстояние. Въплъщението ни показа това. Бог, станал човек в Исус, ни показва, че Той никога не пази разстояние.

И така, как да получим това? Нека да преминем напред към това, което Исус каза в Йоан 15 около стих 9. „Пребивавайте в Моята любов.” Какво означава това, Исус? И Той ни казва. „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.” И това може да ни уплаши. Освен ако стих 11 не завършва по този начин. „Тези думи говорих на вас, за да бъде радостта Ми във вас и вашата радост да бъде пълна.” Така че тук Той казва – „пребъдете, пазете Моите заповеди, радост!” Как се съгласува това с това, което Софония ни казва? Как да пребъдаме в тази любов на Бога? Как да я изживеем? Исус казва, че да изпълняваме това, което Той ни казва. Но – и това е от решаващо значение – винаги трябва да помним, че нашето непослушание не променя любовта на Бога към нас. Да, то намалява нашата способност да я наслаждаваме. Когато се окажа далеч от Бога, мога да ви уверя, поне понякога, един от големите проблеми е, че съм се отдавал на грях; правел съм това, което искам да правя. Неговата любов към мен не се е променила. Моята способност да я наслаждавам се е променила.

И Исус казва: „Ако схванете това, което ви казвам,” и ако четем стихове като този, какво иска Бог да правим, когато казва: „Пазете Моите заповеди. Повинувайте Ми се”? Дали Той казва това, за да ни смачка? Или ни казва: „Обичам ви достатъчно, за да ви приближа и да ви кажа как да останете близо, защото не искам да сте далеч от Мен.” Това е последното, нали? „Останете близо до Мен. Ходете с Мен по този път. Не се отклонявайте от пътя. Нека ви държа под ръка,” така да се каже. Дали бихте искали да не се подчините на Бог, който пее? Това не е жесток, далечен божество, който поставя произволни правила и казва: „Идете и направете същото, за да спечелите моето благоволение!” Богът, който пее, казва: „Останете близо. Елате при Мен.” Ние правим това, като се подчиняваме. Това е един от начините.

И тогава, ние отказваме да слушаме лъжи за Бога. Ние отказваме да слушаме лъжи за Бога. Това ни засяга. Това е един от главните замисли на Сатаната. Той иска да мислите за Бога по-различно от Софония 3:17. Той иска мълчаливият Бог да бъде Богът, за когото мислите през цялото време. Той иска далечният Бог да бъде Богът, който е на ума ви. Той никога не иска да мислим за Бога, който пее. Отказвайте да вярвате; отказвайте да го приемете. Нека тази дума ви поправи. Връщайте се към това обещание отново и отново. И ще кажете: „Е, аз не го чувствам! Искам да го чувствам, но не го чувствам!“ Ако го искате, това е защото Той ви е дал това желание. Не се отказвайте от това. Не се отказвайте от това. Продължавайте да се връщате към него и молете с плач към Него: „Боже, нека изпитам повече от Твоята любов. Нека Те позная по-добре.“ И чакайте Него. Чакайте за Неговото време. Той ще ви приближи. Давид каза: „Чаках Господа“, Psalm 40 Той ще каже същото нещо и на нас. Той ще чуе нашия плач. И казвате: „Е, не е ли лицемерно да правим това, когато не го чувствам?“ Не! Това е самата същност на вярата, приятели. Да продължаваме да ходим при Него, когато не го чувстваме. Това не е лицемерие; това е вяра! Вярата казва: „Моите чувства за разстояние нямат последната дума. Моята вяра в Бога, който пее и ме обича в Христос, има последната дума.“

Бяхме обратно в Южна Каролина в началото на юни за пенсионирането на баща ми. Той е на 80 години и не изненада никого на партито по пенсионирането му, когато обяви, че поема друга работа! Ето как работи баща ми! Но точно когато обяви пенсионирането си, няколко дни по-късно пристигна пакет по пощата. И когато го отворих, видях мехурчета и преди дори да ги махна, знаех какво е. Беше снимка. Това е една от най-ценните ми притежания. Това е снимка, която е била в кабинета на баща ми толкова дълго, колкото мога да си спомня. И това е снимка, която е направена, когато бях много малък, вероятно на възрастта на Дороти. Баща ми беше професор в колежа и беше лятото, бяхме на някакво парти – той беше декан на своето отделение и бяха наели нов преподавател и имаше някакво парти. И явно, историята беше, че аз, отново, не изненадах никого, взех допълнително бисквитка. И един от родителите там сложи ръце върху мен и извика на мен. И това просто не е нещо, което правите на сина на баща ми! И аз направих това, което мисля, че би направил всеки двегодишен. Изтичах при баща ми и някой случайно имаше камера и направи снимка на мен с течащи по лицето ми сълзи и ръцете на баща ми около мен и най-голямата усмивка, която някога сте виждали. И оттогава, като бях малко момче, тази снимка ми казваше: „Твоят баща те обича. Каквото и да направиш, колкото и далеч да отидеш, той се радва да ти покаже любов.“

И това, което Бог е направил за нас тази вечер, е дал ни снимка, която ни казва: „Обичам децата Си и се радвам над тях.“ И само в Библията намираме този Бог и това е единствената картина на Бог, която ще промени всичко за нас. Нека се помолим.

Отче, ние пя по-рано тази сутрин пя за един беден, заекващ, запъващ се език. И сега чувствам това толкова остро, Господи. Моля Те, моля, не позволи величието, блясъкът, славата на този стих да се изгубят заради слабото обяснение. О, Господи, отвори очите ни за славата на Твоята любов, безграничността й, свободата й, огромността й. Нека тя ни промени, моляме се. В името на Исус, амин.