Ръководство за млада жена: Хармоничното развитие на християнския характер

Ръководството за млада дама за хармоничното развитие на християнския характер

Истинската религия е по същество прогресивна

От Харви Нюкъмб

Голямата морална и духовна промяна, която Писанието обявява за необходима за спасение, се сравнява от Христос и апостолите с ново раждане, защото това е началото на духовния живот. Терминът регенерация обаче се отнася само до тази промяна в нейното начало, която е мигновена. Следователно младият обърнат човек е напълно основателно наречен от апостол Петър "новородено бебе". Следователно е голяма грешка да се предполага, че един истински християнин, който е в правилно състояние на ума, трябва да гледа назад към периода на своето обръщане за своите най-живи и енергични упражнения на благодат или за своите основни доказателства, че е в благодатно състояние. Може би наистина по това време да е по-забележимо, защото промяната от състояние на природа към състояние на благодат е много голяма. Все пак тази промяна е несъвършена и по-голямата част от работата по "събличане на стария човек" - по "подчиняване на тялото и държането му в подчинение" - предстои да бъде извършена; докато "новият човек" трябва да израсне от слабостта на детството до "статурата на съвършен човек в Христос Иисус".

Истинната религия трябва следователно да бъде по същество прогресивна. Това е ясното следствие от всички фигури, използвани в словото Божие за описание на делото на благодатта в сърцето. Тя се сравнява със семе от горчица, което е най-малкото от всички семена. Но когато поникне, то расте и разпространява клоните си, докато стане най-голямата от всички билки. Красотата и целесъобразността на тази фигура няма да бъдат оценени, ако не вземем предвид буйния растеж на растенията в източните страни. Но никога не трябва да очакваме такова растение да поникне веднага в пълна зрялост. Това е гъбата, която се появява пълна и готова за първи път при изгрев слънце; но тя бързо изсъхва. И все пак не трябва да очакваме такова растение да спре в растежа си, преди да достигне зрялост. Ако спре да расте, трябва да има червей в корените или някаква фатална болест, която ще го накара да изсъхне и умре.

Действието на благодатта се сравнява и с мая; която първоначално е толкова малко, че присъствието й в брашното едва ли може да бъде забелязано. Но когато започне да действа, тя се увеличава и разпространява, докато всичко бъде вкиснат. И все пак прогресът й може да бъде възпрепятстван от студ; и процесът рядко може да бъде възстановен, така че да не навреди на производството. Така и християнинът рядко ще се възстанови от вредните ефекти на отстъпничеството и охлаждането на своите благочестиви чувства.

Отново, благодатта се сравнява с жив извор - фонтан, чиито води бликат нагоре и изпращат постоянен поток. Христос казва: "Водата, която Аз ще му дам, ще бъде в него кладенец на вода, която блика нагоре в живот вечен." Когато бяха изречени тези думи, нашият Господ седеше на дълбок кладенец, в разговор с жената от Самария. Както беше обичайно за Него, Той черпеше поука от обектите около Себе Си. Той насочи вниманието й от водата, която можеше само да утоли естествената жажда, към живата вода, която освежава душата. Но тя, не разбирайки Го, пожела да знае как Той може да получи жива вода от дълбок кладенец, без нищо, с което да я изтегли. За да покаже превъзходството на водата на живота, Той й каза, че тези, които пият от нея, трябва да я имат в себе си, постоянно бликаща сама по себе си, като от преливащ фонтан.

Едно от най-дълбоко ценените спомени от ранния живот на автора е живият извор, който течеше от скала близо до дома на детството му. Най-тежката суша никога не го засегна, а в най-студения сезон на северна зима той никога не замръзна. Често, когато ставаше сутрин, когато студените ветрове свистяха около жилището, и всичко изглеждаше запечатано с вечен студ, ледът и снегът щяха да се пушат около извора. Така, като постоянен поток, трябва да текат нашите благодатности, незасегнати от сушата или безплодието на другите, стопявайки ледяните сърца около нас.

"Праведните", казва Давид, "ще процъфтяват като палма; той ще расте като кедър в Ливан." Палмата продължава да расте и да се увеличава, и запазва своята сила и плодовитост може би по-дълго от всяко друго дърво. Тя също е известна със способността си да умножава своя вид, като коренът й произвежда голям брой издънки; и когато бъде засадена до жив извор в пустинята, скоро ще се намери малка гора от палми, растящи около нея. Това е едно от най-полезните дървета, като всяка част от него се използва за някаква изгода. Да "процъфтяваш като палма", следователно, е пълно с дълбок смисъл. Това може да бъде осъществено от християнина само когато той прави прогрес в собствения си духовен растеж, допринасяйки със своето влияние за увеличаването на "дърветата на праведността" в градината на Господа, и изобилувайки с дела на полезност.

Кедърът е вечнозелено дърво. Той не хвърля своята зеленина, както много дървета, и не остава привидно безжизнен през половината от годината, а след това отново избуява луксозно за кратък сезон; но неговият растеж е стабилен и сигурен. Той е постоянно зелен. Да растеш като кедър, следователно, показва стабилен прогрес в божествения живот.

Мотивите, които ни подтикват да търсим и поддържаме висок стандарт на благочестие, са най-високите, които могат да бъдат представени на нашите умове. Славата на Бога изисква това. Това е най-голямото възможно благо. Тя е проява на божествените съвършенства на Него пред Неговите разумни създания. Тази проява се извършва чрез откриването им на Неговите дела на сътворението, провидението и благодатта, и чрез отпечатването на Неговия морален образ върху техните сърца. В това се състои тяхното щастие. Следователно, в промотирането на Своята собствена слава, Бог упражнява най-високата степен на безкористна благосклонност. Нищо не може да добави към Неговото щастие: нищо не може да го намали. Ако цялото творение бъде изтрито, и Бог бъде единственото същество във вселената, Той пак би бил напълно славен и щастлив в Себе Си. Следователно, не може да има никакво себекорист в поддържането на Своята собствена слава. Славата на Създателя е от съществено значение за благото на създанията. Желанието да прославим Бога трябва тогава да бъде ръководният принцип на нашето поведение, движещата пружина на нашите действия.

Но как се промотира славата на Бога чрез нашето израстване в благодатта?

1. Тя се проявява пред нас чрез отпечатването на Неговия образ върху нашите сърца и чрез даването ни на духовно откритие на съвършенството, чистотата и красотата на Неговия морален характер.

2. Тя се проявява пред други, доколкото поддържаме свят живот; защото по този начин моралният образ на Христос се изявява, както славата на слънцето се появява чрез отразения светъл на луната.

3. Славата на Бога се промотира чрез запознаването на другите с богатствата на свободната благодат и довеждането им до Христос; защото по този начин те получават духовна светлина, за да видят красотата и славата на божествените съвършенства, и Неговият образ се отпечатва върху техните души.

Имаме също така голямо насърчение да се стремим към прогрес в божествените неща. Думата на Бога е пълна с обещания към онези, които търсят високи постижения в божественото знание и святост. Пророкът Осия казва: "Тогава ще познаем, ако продължим да познаваме Господа: Неговото излизание е приготвено като утрото; и Той ще дойде при нас като дъжд, като късния и ранния дъжд на земята." Неговото излизание за онези, които продължават да Го познават, ще бъде толкова сигурно, редовно и стабилно, колкото ежедневното завръщане на утрото; и толкова прогресивно, колкото слънцето, когато лъчите му излизат от изток и се увеличават в яркост и интензивност, докато не изсипят горящата топлина и стабилната, ясна светлина на съвършения ден. "Ако продължим да познаваме Господа," нашите утешения ще бъдат толкова постоянни, а опитът ни от добротата на Господа толкова сигурен, колкото редовната смяна на нощта и деня; и нашето общение с Бога и увеличаването на светлината ще бъде толкова стабилно, колкото прогресът на слънцето от ранно утро до обяд. Възможно е да има случайни облаци; но те бързо ще се разсеят, и Слънцето на Правдата ще изгрее със сладки лъчи и по-окуражително сияние.

Той също така "ще дойде при нас като дъжд, като късния и ранния дъжд на земята." В Палестина дъждът не пада, както в тази страна, във всички сезони на годината; но силни дъждове се изливат, за да напоят земята във времето на сеитба, за да накарат семето да поникне и да расте; и тези дъждове са толкова изобилни, че поддържат растителността в стабилен прогрес, докато не настъпи жътва, когато "късния дъжд" пада, за да усъвършенствува реколтата - да даде тяло на зърното, така че когато узрее, да бъде пълна и голяма. Ако този късен дъжд не падне, зърното се свива и изсъхва, така че качеството на зърното се влошава и количеството му намалява. "Ранният дъжд" в цитирания текст тогава би изглеждал да означава онази "освежаване отгоре", което душата изпитва, когато "доброто семе" на словото първо поникне; и ако то бъде изобилно, и младият обърнат "да продължи да познава Господа", импулсът, който той тогава получава, ще го носи в стабилен път на духовен растеж, докато не дойде "късния дъжд", за да усъвършенствува плодовете му.

В опита на християните, които са направили голям прогрес в божествения живот, има нещо много подобно на този "късен дъжд". Те продължават в стабилен път след своето обръщение, винаги напредвайки, макар и може би по-малко забележимо в някои сезони от други, както има сезони във вегетацията, когато нещата изглежда не правят никакъв прогрес. Но накрая, след като вернопослушно са продължили да познават Господа, те получават ново помазание отгоре. Духът на Господа се излива върху тях отново, като "късния дъжд", за да усъвършенствува растежа на християнските добродетели. Може да се случи в растежа на растителността на Изток, че за известно време преди "късния дъжд" сушата може да бъде толкова голяма, че да накара зърното да увисне и може би да изглежда, че ще изсъхне и да изчезне.

Така често, преди този нов опит, за който говоря, християнинът е доведен през големи изпитания, често надхвърлящи, в силата на изкушението и силата на убеждението, това, което предшества неговия първи опит от прошка милост. Но когато светлината отново прониква в неговия ум, той е изведен на "голямо място" и съзира "красотата на Господа" и славата на Неговата благодат с по-ясна визия от всякога преди. Богатствата на пълното уверение нахлуват в душата му и неговият мир тече като река, която никога не пресъхва. Той има нови и по-ясни открития на славата на Бога и на онази божествена и неизразимо славна тайна, "[Бог проявен в плът]". Неговата душа е издигната в Божиите пътища, макар и изключително унижен в себе си и смирен пред Бога. Той е заменил "духа на робството" с "духа на осиновението". Неговият ум е в "съвършен мир, утвърден на Бога". И този "последен дъжд" довежда неговите плодове до зрелост. Неговата любов и радост, както и всичките му благочестиви чувства, са по-чисти и духовни, с по-малко примес на човешки страсти; неговата вяра е по-силна, по-ясна и по-стабилна; неговото търпение е укрепено; той е по-снизходителен, по-нежен, по-кроток, по-смирен, по-постоянен в своето настроение и поведение във всички времена. Той буквално и истински "принася плод с търпение"; и неговият плод остава и се вижда, за слава на Божията благодат. И при мнозина това освежаване често се повтаря през дългия християнски живот, причинявайки им винаги да "принасят плод в своето време".

Има нещо подобно на този "последен дъжд" в опита на библейските светци, както при Йов, в неговите изпитания, и при Давид и Петър, след техните падения. Така също го намираме в спомените на видни християни, като Бунян, г-жа Едуардс (съпруга на Джонатан Едуардс), Едуард Пейсън, Джеймс Брейнерд, Тейлър, Грифин и много други. Г-жа Едуардс дълго време се радваше, както казваше, "на богатството на пълното уверение". Тя чувстваше "една непрекъсната и пълна преданост на Бога, относно здравето или болестта, лекотата или болката, живота или смъртта; и пълна преданост на живота на нейните най-близки земни приятели". Тя също така чувстваше "сладък мир и спокойствие на душата, без облак, който да го прекъсва; непрекъснат радване във всички дела на природата и Провидението; чудесен достъп до Бога чрез молитва, разговаряйки с Него явно, сякаш Бог беше тук на земята; чести, ясни, осезаеми и непосредствени отговори на молитвата; всички сълзи изтрити; всички предишни трудности и скърби на живота забравени, освен скръбта за греха; правейки всичко за славата на Бога, с непрекъсната и непрекъсната веселост, мир и радост". В същото време тя се занимаваше с обикновените задължения на живота с голяма прилежност, разглеждайки ги като част от служението на Бога; и когато ги вършеше от това motive, тя казваше, че те са толкова приятни, колкото и самата молитва. Тя също така показваше "крайна тревога да избягва всеки грях и да изпълнява всяко морално задължение. Тя беше много примерна в изпълнението на всяко социално и относително задължение; проявяваше голяма безобидност на живота и разговора; голяма кротост, благосклонност и нежност на духа; и избягваше с забележителна съвестност всички онези неща, които смяташе за недостатъци в собствения си характер".

Но как тези хора достигнаха това издигане в християнския живот? Въпреки че чрез свободна, суверенна благодат — все пак това не беше чрез никакво чудо. Ако използваме същите средства, можем да достигнем същата цел; и това без никакво омаловажаване на нашата зависимост от Бога или Неговата суверенност в раздаването на Неговата благодат; защото Той е определил средствата, както и целта. Когато говори за постиженията на г-жа Едуардс, нейният съпруг казва: "Г-жа Едуардс беше дълго време, по необичаен начин, растяща в благодат; и издигаща се, чрез много осезаеми стъпки, към по-голяма любов към Бога, отвързване от света и господство над греха и изкушението, чрез големи изпитания и конфликти, и дълготрайни борби и битки с греха, и усърдна и постоянна молитва и труд в благочестието, и ангажираност на ума в използването на всички средства. Този растеж беше придружен, не само с голямо увеличение на религиозните чувства, но и с най-видно изменение на външното поведение; особено в живеенето над света и в по-голяма степен на твърдост и сила в пътя на задължението и самоотрицанието; поддържайки християнския конфликт под изкушенията и побеждавайки, от време на време, под големи изпитания; упорствувайки в непоколебим, недокоснат мир и почивка, под промените и случайностите на времето, като сезони на крайна болка и очевидна опасност от непосредствена смърт."

Намираме разкази за подобни изпитания и борби в живота на другите. Това е онова, което можем да очакваме. То е в съгласие с християнския живот, описан в Божието слово. Чрез многото изпитания ние влизаме в небесното царство. Това е пътят, по който трябва да вървим, ако някога искаме да влезем там. Трябва да направим благочестието голям бизнес на живота, на който всичко друго трябва да отстъпи място. Трябва да се заемем с работата с цялата си душа, като гледаме на Христос за сила против нашите духовни врагове; като следваме примера на Павел: "забравяйки онова, което е зад нас, и протягайки се към онова, което е пред нас; като се стремим към целта за наградата на високото призвание на Бога в Христос Иисус"; и тогава ние ще излязем победители накрая, "чрез Онзи, който ни е възлюбил и се е предал за нас".