Робството на волята

От Мартин Лутер

Тази статия се основава на превода, направен през 1823 г. от Едуард Томас Воган. Езикът е модернизиран с помощта на CoPilot AI, с допълнителни промени и окончателно одобрение от редакционния екип на Thirdmill.

Нека поговорим за вашето твърдение - не само за свободната воля, но и за религиозната доктрина като цяло - където казвате, че ако абсолютната власт на Писанието и църковните постановления не стояха на пътя, вие бихте с удоволствие се присъединили към скептиците, защото сте толкова разочаровани от твърденията.

Този израз - „абсолютна власт и църковни постановления“ - е хлъзгав. Звучите благоговейно към Писанието и Църквата, но въпреки това предполагате, че бихте предпочели да сте свободни да прегърнете скептицизма. Какъв християнин говори така? Ако се отнасяте до тривиални доктрини, тогава сигурно много хора биха искали да имат свободата да ги поставят под въпрос. Това не е нищо ново.

Всъщност повечето християни вече упражняват тази свобода, когато отхвърлят твърдия догматизъм. Освен ако, както предполагат вашите думи, не мислите, че християните обикновено се придържат към безполезни доктрини и глупаво спорят за тях. Но ако говорите за съществени убеждения, тогава да кажете, че бихте искали да не се налага да твърдите нищо, е дълбоко обезпокоително. Един истински християнин би казал: „Далеч от това да се присъединя към скептиците, аз се стремя да стоя твърдо в Божието слово, твърдейки това, което то учи - и дори в несъществени въпроси, аз се стремя да бъда уверен. Какво е по-жалко от несигурността?“

След това добавяте: „Аз доброволно предавам моето съждение на всичко това, независимо дали го разбирам или не.“ Наистина, Еразъм? Не е ли достатъчно да се подчиним на Писанието? Трябва ли също да се предадем на църковните постановления? Казвате ли, че Църквата може да заповяда това, което Писанието не прави? Ако е така, къде е свободата да се съди доктрината, както Павел инструктира в 1 Corinthians 14:29? Изглежда, че се противопоставяте на идеята за съдене на църковните постановления, но Павел настоява на това.

Това ново смирение от ваша страна—сляпо подчинение на човешкия авторитет—ни лишава от правото да оценяваме доктрината. Къде изисква това Писанието? И кой християнин би казал: „Подчинявам се, дори ако не разбирам“? Вие изповядвате убеждения, без да ги схващате. Но Писанието проклина онези, които не разбират това, което твърдят, че вярват. Как може някой наистина да вярва, без да разбира?

Изглежда, че предлагате вярата да не изисква сигурност. Но ако „схващането“ означава напълно да схванеш нещо, тогава частичната разбиране не е достатъчно. Не можете да твърдите, че разбирате една част от Бога, без да разбирате всичко за Него. Първо трябва да схванем Бога, преди да можем да разберем нещо друго в творението.

В крайна сметка вашите думи предполагат, че вярата няма значение—стига да се поддържа мирът. Когато репутацията, безопасността или богатството са изложени на риск, изглежда, че подкрепяте идеята да се повтаря каквото другите казват: „Те потвърждават, аз потвърждавам; те отричат, аз отричам“. Вие свеждате християнската доктрина до обикновена философска мнение, която не си струва да се защитава, защото само предизвиква конфликт. Вие се представяте като миротворец, който иска да замълчи и двете страни, като предполагате, че се борим за глупости. Това е истинското послание зад вашите думи, Еразъм—и подозирам, че знаете какво не казвам.

Все пак ще оставя тези думи настрана засега, стига да не ги повторите. Но внимавайте за Духа на Бога, който вижда през полирания език и изследва сърцето. Казах това, за да ви разубедя да не ни обвинявате, че сме твърди или прекалено настоятелни. Вашият подход предполага, че таите духа на Лукиан или някакъв епикуреец, който не вярва в Бога и се подиграва на онези, които вярват. Нека бъдем настоятелни, страстни за истината и нека не се срамуваме от нея. Можете да продължавате да предпочитате вашите скептици и академици—докато Христос не ви призове към нещо по-голямо.

Светият Дух не е никакъв скептик. Той не е написал неясни мнения на сърцата ни, а твърди, животворни истини—истини по-сигурни от всичко, което сме преживели.

Сега, към друга точка. Твърдите, че някои християнски доктрини са съществени, а други не; някои са скрити, други разкрити. Просто ли повтаряте думите на други или се опитвате да покажете реторическо умение? Цитирате думите на Павел —Romans 11:33) — и Исая —Isaiah 40:13).

Лесно е да се каже това, когато пишете за широката публика, а не директно до Лутер. Но надявам се все пак да признаете, че Лутер е имал някакво разбиране за Писанието. Ако не, аз ще се погрижа да го направите.

Нека предложа едно разграничение: Бог и Божието писано слово не са едно и също — както Създателят и Неговото творение са различни. Разбира се, много неща са скрити в Бога. Той Сам казва така: Matthew 24:36), Acts 1:7), John 13:18), и 2 Timothy 2:19).

Но някои философи — и вие ги повтаряте тук — твърдят, че самото Писание съдържа скрити доктрини. Те никога не са доказали това. Нито веднъж не са показали нито един пример в подкрепа на твърдението си. И все пак тези идеи са обезсърчили хората да четат Писанието и са го направили да изглежда нерелевантно — за да могат самите философски ереси на Сатаната да пуснат корени в Църквата.