Откровението - роля и резултат

Ролята и резултатът на Откровението

От д-р Нийл Нийлсон

В продължение на почти 34 години от брака ни — и дори няколко години преди това — съм писал стихотворение за Деня на Свети Валентин за жена ми.

Не се вълнувайте прекалено.

Всяко от тях е било на тема за любовта ми към нея, отбелязвайки годините от брака ни с различни теми, форми и настроения. Някои са били сериозни, други смешни. Но едно нещо е било общо за всички тях: това е наистина лоша поезия.

И тук е тази година, която тя ще види за първи път във вторник вечерта. Вие не можете да я видите. И когато я види, тя ще бъде милостива към моя истински поетичен усет. Тя е отличен поет — истински поет — и тя ще се наслади и оцени. И с известна доза ирония в гласа си, тя дори ще я анализира, като че ли написаното от мен заслужава внимание като на Шекспир.

И това ни води до Псалм 19, за който К. С. Луис пише,

“Смятам това да е най-великото стихотворение в Псалмите и едно от най-великите лирически произведения в света.”

С други думи, то е по-добро от моето.

Тук има толкова много от истинско литературно качество, особено характерните елементи на еврейската поезия: ритъм, паралелни структури на смисъл и провокативни метафори и сравнения. Както Луис също отбелязва, тези характерни елементи са, по Божие провидение, способни да оцелеят при превод на други езици — за разлика от римата, която е почти невъзможно да се преведе. И така, дори на английски, можем да оценим величието и красотата на това стихотворение.

Ако се интересувате от изследване на литературните и поетичните качества на Псалмите по-нататък, аз препоръчвам Размисли върху Псалмите на К. С. Луис, както и Думите на радост: Литературно въведение в Библията на Леланд Райкен. Трябва да добавя, че д-р Райкен е бил литературен консултант през целия процес на превод на English Standard Version на Библията, която, вярвам, имате в ръцете си тази сутрин.

Но Псалм 19 не е само великолепно произведение на поетичното изкуство. Той е също така псалм, който представя на Божиите хора начин да схванат величието и красотата на Неговото откровение за Себе Си - както в природата, така и в Писанията - и след това ни показва какъв трябва да бъде нашият правилен отговор на такава велика истина.

Това съкровище, както ще видите, е красиво изложено - и съм благодарен за начина, по който е подреден в нашия бюлетин тази сутрин - идва на секции.

Стихове 1-6 излагат това, което обикновено се нарича общо откровение на Бога.

Стихове 7-11 излагат това, което обикновено се нарича специално откровение на Бога.

Стихове 12-14 излагат мощния, спасителен, освещаващ ефект, който Бог възнамерява за нас в резултат на това откровение.

Ето едно първоначално изявление за мелодичната линия на псалма, така че докато слушате, можете да я следвате:

Изучаването и насладата от общото откровение на Бога по право насърчава изучаването и насладата от специалното откровение на Бога - и двете по право ни насърчават в крайна сметка да се наслаждаваме на евангелието и на плодовете на евангелието в нашите животи.

Тук научаваме как Бог възнамерява Неговият свят и Неговото Слово да ни доведат в крайна сметка до изкупление.

Първо, тогава, в стихове 1-6, псалмистът говори за безмълвното свидетелство на Бога в и чрез Неговото творение. Това обикновено се нарича общо откровение - понякога наричано "книгата на света". И основната мисъл на псалмиста е, че небесата и по подразбиране всички сътворени неща свидетелстват за своя Създател.

Както каза Джеймс Бойс, дългогодишен пастор в Десетата пресвитерианска църква във Филаделфия: книгата на света предоставя откровение за съществуването и силата на Бога толкова голямо, че то трябва да доведе всяко човешко същество на лицето на земята да търси Бога, да Му благодари за това, че го е създал, и да Го почита.

Тази слава на Бога не е това, което бихме могли да наречем морална слава. Ще забележите, че името на Бога тук на иврит е Ел, много общо име, означаващо Бог, Създател. А славата тук не е морална слава — Неговите атрибути като справедливост, милост, любов, доброта, благодат. Тя се отнася по-скоро до Неговото съществуване, величие и сила в създаването на всичко, което съществува. Пеехме за това тази сутрин толкова прекрасно.

В Римляни 1 Павел казва, че славата на Божието творение не само вдъхновява поклонение пред Неговото величествено величие, но е достъпна за всяко човешко същество на лицето на земята. Неговата вечна сила и божествена природа са били ясно видими, като са били разбрани от това, което е било създадено, така че хората да нямат извинение. Тази великолепна панорама на Божията слава в творението правилно вдъхновява поклонение и страхопочитание — и правилно носи осъждение за тези, които отказват да признаят Създателя.

Интересно е, че за тези от нас, които се занимават с образование — особено с християнско образование — стиховете 1–6 имат чудесни последствия за това, което правим в класната стая в различните дисциплини. Тук научаваме, че природата е достойна да бъде изучавана; че е красива, наблюдаема, разбираема. Не сме затворени вътре в субективността на нашите собствени умове. Можем да наблюдаваме модели, редовност, ред. Можем да ги измерваме. Можем да идентифицираме причинно-следствени взаимодействия. Можем да правим заключения за това как нашите усилия могат да повлияят на това, което съществува, за добро или за зло.

Природата говори непрекъснато — ден и нощ. Тя говори универсално — достига до краищата на земята. Няма нито едно човешко същество на земята, което да няма това безмълвно свидетелство за Бога точно пред очите си.

Накрая, този псалм насърчава не само изучаването на астрономия, което изглежда е конкретната препратка тук, но и всички глави на „книгата на света“. Виждаме математика и физика — измерване, пресмятане, модели, ред. И вече отбелязахме формата на този псалм: това е поезия, великолепно високо литературно изкуство с метафора, сравнение, лирическа форма и ритъм.

Природата говори. Обичам реда: слънцето е като младоженец, който излиза от своята стая.

И ако забележите в Библиите си, въведението казва: „На началника на хорът“ — това е предназначено като псалм за пеене.

Тук също има потвърждение на музикалните изкуства. С други думи, в най-широкия смисъл, това което имаме в тези първи шест стиха, не е само заповед да се покланяме на великия Създател на вселената, но и потвърждение — славно потвърждение, вярвам — на всички наши призвания, на всички наши призиви, които имат като суровина материала на създадения от Бога свят. И осъзнаването на такъв дар, такава творение във цялата му подреденост и полезност и разнообразие, трябва да подтикне всеки да възхвалява Създателя.

Така че когато отидете на работа утре сутринта — или дори докато седите тук тази сутрин — погледнете наоколо. Всичко, което виждате, възвестява славата на Бога. Дали сте в бизнеса или медицината, или закона, или производството, или дори министерството, каквито и да са материалите и инструментите на вашето изкуство, каквито и да са принципите, които управляват тяхното правилно използване, каквито и да са ползите и плодовете на вашето призвание — всичко това заявява славата на Бога. И както Римляните 1 казват отново, ние пренебрегваме тази слава към нашата опасност. Какво е това празнуване на величието и красотата на света и всичко в него!

Но псалмистът не спира дотук, защото тази картина на Божието откровение все още не е пълна. Бог се открива не само в безмълвното свидетелство на Своето творение, но също така — и много по-специфично и дълбоко — в Своето Слово, Своето пълно свидетелство, Писанията. Така, второ, в стихове 7–11 псалмистът говори за Божието писмено свидетелство в Писанията, често наричано специално откровение, понякога наричано „книгата на Словото“.

Сега, преходът от стих 6 към стих 7 — забелязахте, че спрях — изглежда на някои толкова рязък, че те заключават, че това трябва да са били първоначално две отделни псалми, някак изкуствено свързани заедно. Всъщност, аз мисля, че това е доказателство, че псалмистът е разбирал, че тези две теми — книгата на света и книгата на Словото — са неразривно и интимно свързани.

Чуйте как К. С. Люис описва тази връзка в термините на поезията на псалма. Това е доста дълга цитата, но си струва да се чуе. Люис пише:

Първо той мисли за небето, как ден след ден тържеството, което виждаме там, ни показва величието на неговия Създател. След това той мисли за слънцето — радостната веселост на неговото изгряване, неимоверната скорост на неговото ежедневно пътуване от изток на запад; най-после, за неговата топлина, не меките топлини на нашия климат, а безоблачните, ослепяващи, тиранични лъчи, които удрят по хълмовете, търсейки всеки ъгъл. Ключовата фраза, на която зависи цялото стихотворение, е „няма нищо скрито от топлината му“. Тя пронизва навсякъде със своята силна, чиста жар. А след това веднага, в стих седми, той говори за нещо друго, което едва ли му изглежда друго, защото е толкова подобно на всепроникващото, всеоткриващото слънчево светлина. Законът е чист, чист и вечен — лъчезарен, строг, дезинфектант, възторжен. Както е почувствал слънцето, може би в пустинята, да го търси във всеки ъгъл на сянка, където се е опитал да се скрие от него, така той чувства закона, търсещ всички скривалища на своята душа.

И разбира се, Люис е на здрава библейска почва тук. Спомняте си онези думи от Евреи 4: Словото на Бога е живо и действено, по-остро от всеки двуост меч... различаващо мислите и намеренията на сърцето. И никое същество не е скрито от погледа му. Физическото слънце, с цялата си търсеща светлина и изгаряща топлина, мощно ни насочва към още по-силното - безкрайно по-силното - проникващо, бяло-горещо, съдящо и спасяващо сияние на писменото Слово на Бога.

Интересно е: отбелязах по-рано, че името на Бога в стихове 1-6 е Ел, най-общото име, означаващо Създател. Но тук, в стих 7, името на Бога се променя. Сега то е Яхве - обещаващия, изпълняващия обещанията, говорещият Бог на Авраам, Исаак, Яков и Давид. И този Господ, Иехова Бог, наистина е говорил. Той е говорил с думи, които са били записани за нас в Писанията, написани така, че всички поколения и всички народи и всички езикови групи във всички времена и места да имат този словесен свидетелство в ръцете си.

Може би знаете, че първият път, когато някой човек е записал думите на Бога - доколкото мога да преценя - е в Второзаконие 31, където Мойсей и хората са на път да влязат в земята на обещанието и Мойсей предава водачеството на Иисус Нави. И четем в Второзаконие 31:9 тези думи: Тогава Мойсей написа този закон. Тези думи могат да отминат толкова лесно, но те са огромни, променящи играта думи. Хора, които само бяха чували Бога видимо, сега щяха да могат да чуят, за поколенията да дойдат, същите думи на Бога - дори до нас.

Забележете как този Дух—тези изречени думи на Бога—е описан. Първо, съществителните: закон, постановления, заповеди, заповядвания, страх, наредби. Всички те заедно формират цялостно разбиране на Божията реч към нас в Писанията. Докато знанието за книгата на света изисква страх и благодарност пред Неговата величественост, книгата на Духа—закон, заповеди, страх—изисква морален и духовен отговор. Ние трябва да Го почитаме. Ние трябва да се страхуваме от Него. Ние трябва да Му се подчиняваме.

Забележете прилагателните: съвършен, сигурен, прав, чист, истински. Пълно съвършенство на Божието откровение. Пълна истина. Нито една грешка или заблуждение през цялото.

И след това забележете глаголните фрази, описващи плода на Божието Слово, взето в: то възкресява душата. То прави мъдър простия. То дава радост на сърцето и светлина на очите. То продължава завинаги. То ни предупреждава и носи голяма награда.

Книгата на света—с цялото си величие и красота и чудо и богатство и полезност—просто не може да осигури такива удовлетворения и радости и благословения като тези.

Псалмистът ни призовава да видим цялото си ангажиране в света—нашето изучаване, нашата работа, нашите призвания, нашето наслаждение—да видим всичко това в контекста на Неговото откровено Слово, което е по-желано от злато, по-сладко от най-сладкия мед.

Колкото и прекрасни да са нашите призвания, колкото и интересни и продуктивни да бъдат те, те са непълни, неспасителни и в крайна сметка неудовлетворителни без специално откровение на Писанията. Всъщност, цялото съветване на Писанията ни казва ясно, че не можем окончателно да разберем света около нас без Божието писмено Слово, което ни позволява да видим всичко в светлината на Божието сърце за Неговото творение и Неговата крайна цел да изкупи и примири всичко със Себе Си.

И нека да кажа накратко: това е една от истините на Писанието, която ме изпълва с вълнение, докато мисля за това, което предстои да дойде за мен. Защото на места, където Евангелието е мощно, където църквата расте, където населението и икономическият растеж експлодират — на места като Индонезия и Индия, и скоро Камбоджа и Лаос — има зараждащо се движение в християнското образование. Църковните водачи там търсят да внедрят истините на Евангелието и рамката на Писанието във всеки ъгъл на начина, по който хората мислят за всичко.

Всъщност, те ми казват, че обичат историята на тази страна, където преди векове университетите и колежите бяха основани и стъпала на рамката на Писанието. И мисля, че можем да кажем с право, че учението в този контекст е дало началото на толкова много от благословенията на нашата култура. Мисля също така, че е справедливо да се каже, че сме в опасност в тази страна да пренебрегнем или забравим тази история — или да я приемем за даденост. Не е така в Индонезия, където има глад за напълно библейско християнско образование, свързано с растежа на населението и икономическия растеж. Ще говоря повече за това по-късно.

Но точката тук е следната: ако книгата на света правилно вдъхновява поклонение на Създателя Бог заради това, което Той е създал, колко повече трябва книгата на Словото да вдъхновява у нас удивление и смирение и поклонение и послушание и святост и радост. Ел е Йехова.

И ако се наслаждавате на Божието творение във всичките му форми и проявления — ако обичате природата и работата в градината си, ако обичате дома си и работата си и семейството си и нещата си — тогава трябва, справедливо, да бягате към онези възможности и контексти, където можете да чуете този Създател Бог да говори на думи, които вие и аз можем да разберем.

Бог е говорил. И Бог говори. И аз искам само да кажа: как можем ние, като Божии хора, да бъдем доволни от безмълвното свидетелство на творението — колкото и да е чудно — когато имаме това пълно свидетелство на словото, което според Яков 1 може да спаси душите ни.

Но все още не сме стигнали до края на историята на псалма. Защото Бог възнамерява цялото Си откровение — както общото, така и специалното — да ни доведе някъде. И така стигаме до стихове 12–14, където псалмистът говори за крайната цел на всичко това. Защо книгата на света, в крайна сметка? Защо книгата на Словото?

Защото в Божия замисъл общото откровение не е самоцел. То е славна нещо — добро и полезно да доведе всеки човек, който не го отрича умишлено, да признае и почита Бога като Създател. Но не е достатъчно просто да празнуваме Божиите творчески дарби и нашите призвания.

И в Божия замисъл специалното откровение също не е самоцел. Библията — Божието вдъхновено, издишано Слово — макар и необходимо и съществено за истинската вяра и ученичество, в крайна сметка е предназначено да ни доведе, чрез Божия Дух, до покаяние и вяра и святост и доверие.

Можем да станем отлични учени на Библията. Можем да я изучаваме, да я знаем, дори да я наслаждаваме от корица до корица — и пак да пропуснем Божието намерение за нас. Можем да станем като онези в Йоан 5:39, за които Иисус казва: „Вие търсите Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; а те свидетелстват за мен, но вие не искате да дойдете при мен, за да имате живот.”

И така стигаме до стихове 12–14:

"Кой може да разбере грешките му? Обяви ме невинен от скрити грехове. Сдържай и твоя слуга от дързък грехове; нека имат над мен господство. Тогава аз ще бъда непорочен и невинен от голямото престъпление."

Тук виждаме отговорът, който Бог желае. Добрият ми приятел Дон Карсън го изразява по следния начин: ето какво Бог желае от общото откровение и специално откровение. Карсън пише, че Бог желае повече от възхищение пред трансцендентната сила, повече от лична радост в личния, говорещ Бог. Подходящият отговор е покаяние и вяра и ревностна молитва, така че Самият Бог да ни очисти вътре и да направи нашите думи и мисли приятни пред Него.

Покаяние за скритите грехове — тези, които са толкова дълбоко заровени, че може би дори не знаем, че съществуват.

Покаяние за умишлените грехове — тези умишлени актове на предизвикване срещу Божиите очаквания.

И не само покаяние, но и молитва за Божията защита: Възбрани от твоя слуга от умишлените грехове; нека имат над мен.

Но това е дори повече от молитва за покаяние, повече от молитва за защита пред изкушението. Аз вярвам, че това наистина е молитва на спасителна вяра, защото Давид моли една много любопитна фраза: Обяви ме за невиновен... тогава ще бъда безупречен и невиновен от голямото престъпление.

Какво може да направи Давид невиновен и безупречен? Какво може да направи нас невиновни и безупречни? Не нашата действителна невинност — ние не сме действително невинни. Давид знаеше това много добре. Прочетете Псалми 32. Прочетете Псалми 51. Той не претендира за невинност като основание за своето приемане пред Бога. Той моли за Божието обявление.

Обяви ме за невиновен, той крещи — и само тогава ще бъда невиновен.

Какво е това? Аз вярвам, че тук, скрит много векове преди Исус да дойде на земята, е една славна показване на това, което Библията нарича евангелие — добрата новина за това как Бог милостиво и благосклонно прощава и изкупува.

От книгата на света разбираме, че Той е суверенният Създател.

Чрез книгата на Словото разбираме, че Той е свят и праведен — и че в ужасен контраст ние, както и Давид, сме бунтовници, които се противопоставяме на Бога в сърцата си. Ние сме безпомощни и безнадеждни, неспособни да се спасим от нашето осъдително положение.

И така Давид се хвърля на милостта на Бога — Бог, който в Своята милост избира да не ни третира, както нито Давид, както заслужаваме заради греховете си, но ни прощава, като обявява Давид и ни обявява за невинни. Не защото сме невинни, но защото Бог избира да гледа на смъртта на Своя Син, Исус — когото Давид виждаше само в сянка, а ние сега виждаме ясно — чиято смърт ние празнуваме заедно, когато приемаме Господната Вечеря.

Исус, единственият праведен, единственият, който някога е бил действително невиннен и безгрешен, умря на наше място като наш заместител — невинният за виновния, безгрешният за грешния — плащайки цената за нашето бунтарство срещу нашия свят Бог. И Бог приема това плащане. На заслугите на смъртта на Исус Той ни обявява за невинни и безгрешни пред Себе Си.

Знаете ли, че Псалм 19 обявява оправдание само по вяра? Каква слава.

Но дори това не е краят. Псалмът завършва с онази красива, позната стих:

"Нека думите на устата ми и размишлението на сърцето ми бъдат прийни пред очите Ти, о Господи, моя скала и мой Изкупител."

Давид знае, че е прощен от Бога чрез Неговото благосклонно обявление. Сега той моли, че неговите уста и сърце — всичко, което казва и дори всичко, което мисли и чувства — бива приятно и угодно на Бога. С други думи, той моли, че Богът, който оправдава, също така да освещава. Това е наистина 1 Йоан 1:9: Ако изповедваме греховете си, Бог е верен и праведен да ни прощава греховете ни и да ни очиства от цялото неправди.

Какъв друг отговор можем да предложим на такъв спасителен Бог, който ни е избавил от нашето безпомощно и безнадеждно състояние, освен да отговорим с живот, изпълнен с Евангелието, изпълнен с Неговата благодат — живот на послушание и преследване на святост във всеки аспект от нашия живот?

И така имаме цялото движение на този псалм:

Ако се радваме на безмълвното свидетелство на Бога в общото откровение, колко повече трябва да се радваме на словесното свидетелство на Бога в специалното откровение? Нашето ангажиране с Божия свят трябва да ни подтикне да бягаме към Божието Слово, където чуваме Бога да говори.

Но тогава, ако се радваме на словесното свидетелство на Бога в специалното откровение, колко повече трябва да — дори тази сутрин — да се отворим за Неговото изобличащо, прощаващо, оправдаващо и освещаващо дело? Смирени и разкаяни, като Давид, трябва да бягаме при Него, за да извърши това дело в нас — не веднъж завинаги, като че ли отдавна сме се погрижили за това, а постоянно радвайки се на добрата вест за Божието обявление за нашата невинност, приемайки смъртта на Иисус като основание за това обявление и преследвайки святост и послушание, изпълнени с Евангелието, към Този, който е нашата твърда Скала и благословен Изкупител.

И така, братя и сестри, радвайте се на Божия свят и на призивите, които Той ви е дал да изпълните в него. Дори по-добре, радвайте се на Божието Слово и на всичко, което Той ни казва там за Себе Си и за Своите изкупни цели. Но най-вече следвайте пътя на Псалмите 19 — следвайте книгата на света и книгата на Словото докрай до Евангелието: добрата вест, че Бог прощава грешниците, защото Иисус умря на кръста, и добрата вест, че чрез това Евангелие можем да говорим, мислим и живеем приемливо пред Него.

Тази траектория — тази логика на книгата на света, книгата на Словото, оправдание и освещение — може да бъде краят на мелодичната линия на Псалмите 19, но тя не е краят на мелодичната линия на Божиите изкупни цели за Неговото творение и за вас.

И ще завършим с пеене на химн, който описва крайната цел на този голям замисъл на Бога - да се разкрие, така че да можем да Го познаем, да бъдем простени и да ходим в святост пред Него. Ще го чуете толкова красиво в последния стих:

"Завърши, тогава, Твоето ново творение; чисто и без петно нека бъдем. Нека видим Твоето велико спасение напълно възстановено в Теб; преобразени от слава в слава…. На Исус Христос сам да бъде славата и хвалата."

Нил Нилсон е президент на Ковенант Колеж в Лук아웃 Маунтин, Джорджия.

Тази статия се основава на буквален препис на проповед на д-р Нилсон. Тя е била леко редактирана от Copilot, както и от богословския екип на Third Millennium Ministries.