Изграждане на скалата

Изграждане върху Скалата

Деяния 9:31

От Уайли Лоури

Ако можете да отворите Библиите си на глава 9 от Деяния; тя се намира на страница 918 във вашите църковни Библии. Ако сте били тук често, чувате, че ние често повтаряме първия въпрос и отговор на Уестминстерския кратък катехизис. И той наистина е удивително ясен и полезен resumen на целта на живота. „Основната цел на човека е да прослави Бога и да се наслаждава на Него завинаги.“ Ако мога да добавя едно нещо към това – и съм сигурен, че мъжете, седнали в Йерусалимската зала на Уестминстерското събрание, биха били много нетърпеливи да чуят какво имам да кажа! Но ако мога да добавя едно нещо, бих казал това. Основната цел на човека е да прослави Бога и да се наслаждава на Него заедно завинаги. И причината, поради която казвам това, е защото църквата е централна за Божията цел за Неговите хора. И това, което виждаме в Деяния глава 9, стих 31, е, че църквата се изгражда върху Христос. И докато се изгражда върху Христос, те вървяха „в страх от Господа и в утехата на Святия Дух.“ Виждате, те прославяха Бога и се наслаждаваха на Него заедно.

И така, като имаме това предвид, нека отидем при Него в молитва и след това ще прочетем това тази вечер.

Отче наш, молим Те да ни дадеш страх от Господа и да ни дадеш утехата на Святия Дух, както четем този стих и го изучаваме тази вечер. И като излизаме оттук, да излизаме да Те прославяме и да се наслаждаваме на Теб заедно завинаги. Молим тези неща в името на Христос, амин.

Деяния 9, само един стих; стих 31:

„И така църквата по цяла Иудея, Галилея и Самария имаше мир и се изграждаше. И като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, тя се умножаваше.“

Тревата изсъхва и цветята падат, но Словото на нашия Бог пребъдва завинаги.

Искам да изучим този стих от две гледни точки тази вечер. Първата е – изграден. И след това втората е – изграден навън. Изграден и изграден навън. Ще прекараме по-голямата част от времето си на първото и оттам ще започнем, с изграден.

Изграден

Пише, че „църквата в цяла Иудея и Галилея и Самария имаше мир и се изграждаше“. Друг начин да кажем това е, че се издигаше. Укрепваше се. Силата на църквата е голямо нещо. Църквата е тялото на Христос; тя е невестата на Христос. Това е стадото на Добрия Пастир. Събрана е според вечния план на Бога, осигурена чрез проливането на драгоценната кръв на Христос, и се управлява от възкръсналия и победоносен Господ Иисус Христос. Безопасно е да се каже, че растежът и силата на църквата зависят от Христос.

И в този стих мисля, че виждаме три неща, три начина, по които Христос е този, върху когото се гради църквата. Три начина, по които църквата се гради върху Христос. Едното е, че църквата се гради върху заповедта на Христос. Виждаме също, че църквата се изгражда като църква на Христос. И също виждаме, че се изгражда чрез задължението на Христос. Нека да погледнем на тези три неща.

Изграден върху заповедта на Христос

На първо място, виждаме, че църквата се изгражда в изпълнение и в послушание на заповедта на Христос. Знаете, едно от нещата, които правят този стих да изпъква в книгата Деяния на апостолите, е че той служи като обобщение. Това е обобщение на всичко, което е предшествало в книгата Деяния на апостолите, но също така е и преходен стих. Така че той ни подготвя да ни каже какво ще се случи в останалата част от книгата Деяния на апостолите. И като обобщение, стих 31 ни казва, че църквата в цяла Иудея, Галилея и Самария се изграждаше. Сега, като споменава тези три места в частност, ние сме свързани с самата цел и ред и план на книгата Деяния на апостолите. Защото виждате, къде започва книгата Деяния на апостолите? Книгата Деяния на апостолите започва в Йерусалим и започва с Исус и Той е с учениците Си и им казва да чакат в Йерусалим, да чакат идването на обещанието на Бога, идването на Светия Дух. И точно преди възнесението Си, Исус казва това на учениците Си. Той казва: “Ще получите сила, когато Светият Дух дойде върху вас, и ще бъдете мои свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и в Самария и до краищата на земята.” Книгата Деяния на апостолите започва с Исус в Йерусалим. Тя завършва с Павел в Рим. И тя проследява тази линия на местата, които Исус дава на учениците Си – Йерусалим, Иудея, Самария и до краищата на земята.

“На тази скала”

И така, в стих 31, откриваме, че докато словото за възкресението на Исус се разпространява, църквата се изгражда в мир – къде? „В цяла Юдея и Галилея и Самария.“ Точно както Исус беше заповядал, точно както Исус заповядал, така църквата растеше и се укрепваше. Видите, каквото Христос заповядва, Христос дава. Когато Той дава заповед на Своите ученици, Своите последователи да бъдат свидетели и да правят ученици, Той ще изпълни това, което е заповядал. Той ще доведе и ще даде плод от техния труд за Него, защото това е Божият план и това е Божията работа. Ще си спомните в евангелията, когато Петър изповядва, че Исус е Христос – и какво казва Исус на Петър? Той казва: „На тази скала,“ това изповядване на Исус като Христос, „На тази скала, Аз ще построя църквата Си и портите на ада няма да я надделеят.“ И имаше интензивна преследване и противопоставяне срещу църквата във времето на книгата Деяния на апостолите. И учениците, апостолите, бяха хвърлени в затвора. Те бяха обвинени да не говорят за Исус. Четем за Стефан и начина, по който беше лъжливо обвинен и беше убит с камъни; първият мъченик в ранната църква. Четем, дори в главата преди тази, че беше Саул, който стана Павел – той опустошаваше църквата.

Но ако можем да изразим посланието на Деянията само с няколко думи, можем да кажем, че то е свидетелство за възкресението с сила и с преследване. И това е точно това, което намираме – че когато съобщението за Евангелието, че Иисус е възкресен от мъртвите, се разпространява и с силата на Светия Дух църквата се умножава и расте и се изгражда и укрепва в изпълнение на заповедта на Христос и пред лицето на интензивно преследване. Сега можем да извлечем няколко урока от това, само от тази една точка, защото живеем в култура, в която почти по всякакъв начин е против пътищата на Бога; против истината на Бога. Виждаме актове на тероризъм, които са почти седмична реалност, и това все повече и повече тежи на умовете на хората. И все пак какво виждаме тук в този пасаж? Че дори когато църквата изглежда, че е на нестабилна почва, тя трябва да се обнови, реалната нужда е да се реформира; реалната нужда е да се върне към посланието за възкресението и към упованието на Светия Дух, знаейки, че това е начинът, по който Христос изгражда и укрепва Своята църква.

Това също е насърчение за нас. Може би някои от вас се чудят дали си струва да се ангажират с църквата? Дали си струва да служат и дават и да се правят уязвими в живота на congregationта? Може би някои от вас са служили в църквата много години; уморени ли сте? Може би това просто не е приоритетът, който беше преди? Това, което виждаме тук, е, че растежът на църквата, силата на църквата, е заповед на Христос. Това е планът на Бога и Бог ще види Своята работа доведена до завършеност, до изпълнение, до края на времето, за слава на Христос и за доброто на Своите хора. Този стих ни казва: „Вижте какво прави Бог за Своята църква, с Неговата църква. Той дава това, което повелява.“ Очаквайте това! Молете се за това. Чакайте това. И се ангажирайте с Неговата църква.

Изградена като Църква на Христос

Това ни води до второто нещо. Чия е църквата? Това е Христовата църква! Това е Христовата църква, която се изгражда. Христос е глава на църквата и има само една църква; една църква с мир и единство в Христа. Погледнете назад към стиха там, стих 31. Вижте какво казва. Казва: „Така църквата“, единната църква, „имаше мир и се изграждаше.“ Една е църквата, въпреки че е на много места. Тя е в Юдея и Галилея и Самария, но все още е една църква. Всъщност, ако трябваше да преведем думата „из цялата“, където пише „из цялата“, можехме да кажем „в цялата“. Така че можеше да се каже, че това е църквата „в цялата Юдея и Галилея и Самария“. А тази дума на гръцки е всъщност същата дума, от която получаваме думата „католическа“. Това е онова, което изповядваме или признаваме, когато казваме Апостолския символ на вярата и казваме, че вярваме в „светата католическа църква“. Не казваме, че вярваме в Римско-католическата църква, а че вярваме в едната универсална църква, световната църква на Христа. Потвърждаваме нашата вяра и нашата ангажираност към това. Църква, която се състои от вярващи от всяка нация, всеки племя, всеки език, всеки народ.

Една Църква В Христа Исуса

Това е това, за което Исус се моли преди разпятието Си. Той се моли с учениците Си, че „всички, които вярват в Него, ще бъдат едно, както Той и Отецът са едно.” Това е това, което Исус възложи на учениците Си да направят в края на Матей, когато казва: „Идете и направете ученици от всички народи.” И какво намираме, когато стигнем до книгата на Откровението, но е смесена множество, което никой не може да преброи, което е пред престола и се покланя на Агнето, като се покланя на Христос. Това е Божието обещание, връщайки се към Неговото обещание на Авраам, че чрез потомството на Авраам всички семейства на земята ще бъдат благословени. Това е една църква и тя е в Христос Иисус. И виждаме началото на това единство точно тук в книгата на Деянията в стих 31 на глава 9, когато тези от Юдея и Галилея и Самария се събират и те се наслаждават на мир и те се наслаждават на назидание, като се изграждат.

Преодоляване на бариерите

И вече в този момент от книгата на Деянията църквата е преодоляла големи бариери. Знаете, ако вземете само трите думи „Юдея и Галилея и Самария“, в тях има сложна и тревожна история. Има идолопоклонство, гражданска война, омраза, изгнание, предразсъдъци, светска насоченост, самоправедност. Юдея беше мястото на храма. Там живееха религиозните елити и те го обитаваха. Галилея беше еврейска територия, но беше много повече повлияна и въздействана от културните влияния на римската и гръцката култура. Самария беше между двете и те не бяха от чисто еврейски произход и следваха различни религиозни практики. И евреите мразеха самаряните. Казват ни, че тези от Галилея, когато отиваха в Юдея, пресичаха река Йордан, за да заобиколят района на Самария. Не искаха да влизат в контакт с тези хора. И от време на време избухваше интензивна насилие между тези групи хора. Но тук ни се казва, че имаше една църква в тези места и тази църква имаше мир и се изграждаше. Не беше само свободна от опозиция; имаше мир помежду им. Имаше мир между тези хора, които някога бяха във вражда с Бога и сега бяха помирени с Отца и получиха дарът на вечния живот в Исус Христос, дарът на Светия Дух. Това бяха хора, които бяха във вражда един с друг, а сега се радват заедно в радост, във вяра и в общение. А думата за „църква“, която имаме тук, означава буквално „призовани“. Те бяха „призовани“ от предишните си пътища и от различните си среди, за да дойдат в една църква, едно тяло, един народ за слава на Христос.

И може би най-очевидният пример на тази радикална трансформация, която тези хора преживяват, е трансформацията, която се случи със Саул или Павел. Ето човекът по-рано в тази глава, ето човекът, който беше главният преследвач и потисник на църквата, а сега той е доведен в църквата, във fellowship на светиите. И не само че той вече не е преследвач, но сега той е един от главните инструменти за изграждането на църквата. Това е радикалната трансформация, която се случва тук в тази глава, в този стих, за който ни се казва. Ръстът на църквата носи мир между тези, които са различни и разделени. Защо е важно това? Защо е важно да има единство сред това разнообразие? Защото нищо друго не може да направи това; само Христос прави това. Това се случва само в църквата на Христос и така това носи слава на името на Христос. И виждаме това точно тук в този стих.

Изградена от задължанието на Христос

Третото нещо, което виждаме за това как църквата е изградена върху Христос, е това описание на живота, който се радваше сред вярващите. Виждаме тук задължанието на Христос, Неговото служение към църквата. Църквата е изградена от задължанието на Христос към тях. Стихът ни казва, че те са ходили "в страх от Господа и в утехата на Святия Дух". Сега помислете за характеристиките на служението на Исус. Какви бяха аспектите на служението на Христос? Е, можете да идентифицирате тези две характеристики точно тук, нали? Защото всичко, което Исус направи и каза, беше направено за слава на Бога. Неговото задължание да прекарва време с Неговия Отец в молитва. Всичките Му mighty дела и чудеса и знаци и учението, което Той направи, беше за да донесе слава на Бога. И дори да отиде на кръста и да приеме гнева на Отца, това беше направено от послушание и подчинение на волята на Неговия Отец. Беше страхът от Господа, който проникваше във всичкото служение на Христос.

И Светият Дух, този Свети Дух, който извърши свръхестествени чудеса в живота на Исус и чрез Неговото служене, е Светият Дух, който сега продължава своето служене в и чрез всички, които вярват в Христа. Исус обеща това. Той обеща, че ще остави своите ученици, но няма да ги остави сами, а ще изпрати Светия Дух, за да ги снабди, да ги научи, така че те да могат да извършват служене в Негово име. Друго име на Светия Дух, казваме ни се, е Утешителят или Помощникът. Какво виждаме да се случва точно тук в този пасаж? Утешителят носи утеха. Те ходят "в страх от Господа и в утехата на Светия Дух". Това е доказателство, че Христос е на работа в своята църква. Той беше ангажиран със своята църква. Той продължаваше да служи на своите хора, защото те показваха страх от Господа и утехата на Светия Дух. Тези две характеристики винаги вървят заедно – страх, благоговение, преданост и поклонение на Бога заедно с насърчение и утеха, радост и благословение на Светия Дух.

Страхът от Господа

Не чуваме много за страха от Господа, нали? Изглежда, че е нещо като старозаветен термин може би. И със сигурност това беше подходящият отговор на Божията слава през целия Стар Завет - страхът от Господа. Но в Новия Завет, на много случаи, писателите ни призовават да се боим в светлината на евангелските истини. Защото виждате, това ни учи Евангелието. Евангелието ни учи да се боим от Господа. Евангелието ни учи, че нашите грехове заслужават Божият гняв и недоволство и наказание. Че няма нищо, което можем да направим, за да премахнем греховете си и да спечелим Божието благословение. Но нашето спасение идва само чрез смъртта и възкресението на Исус Христос, Божият Син. Това е колко бедни сме без Христос. Това е колко скъпо струва нашето спасение. Какъв по-подходящ отговор би могъл да има от страх и удивление и благоговение и възхищение пред Бога? Какъв по-подходящ отговор би могъл да има от това, което J.I. Packer, или ако използваме заглавието на книгата му, да "приемаме Бога сериозно"? Как можем да се наслаждаваме на утехата на Светия Дух, ако не отдаваме на Бога нашето най-голямо благоговение?

Мисля, че е безопасно да кажем, че всички ние желаем и копнеем за утехата на Святия Дух, но дали приемаме Бога сериозно? Чудя се дали ако попитаме децата си, ако попитаме съседите си, колегите си, „Какво е най-важното в живота ни?“ Чудя се какво биха казали те! Всички ние сме склонни да приемаме себе си сериозно. Не е ли така? Приемаме работата си сериозно, приемаме спорта си сериозно, приемаме външния си вид, храната и напитките си, забавленията си сериозно – приемаме себе си сериозно. Какво е по-очевидно от това от разпространението на селфитата? Искаме да направим снимка на себе си. И ако приемаме себе си сериозно, искаме да разкажем на другите за себе си. Така виждаме в нашата култура. Но приемаме ли Бога сериозно? Изповядвам, че искам Духът да промени живота, но винаги ли правя това с очакване и с нетърпение за това, което Бог може да направи? И искам ли да получа малко признание за това по пътя? Чудя се колко от нас искаме децата ни, младежите да растат и да се наслаждават на утехата на Святия Дух, да зреят във вярата, да растат в ученичеството, но само докато се забавляват. И колко често ние самите показваме подходящ страх от Господа в живота си и в приоритетите, които избираме за семействата си? Всички ние сме склонни да търсим утехата на Святия Дух и да пренебрегаваме страха от Господа. Но утехата на Святия Дух идва със страха от Господа.

И когато говоря за страха от Господа, не говоря за някакво мрачно или тъжно настроение. Има топлота в това, радост от страха от Господа. Има свобода и искреност, надежда във времена на изпитания; увереност във времена на страдания. Сила и дълбочина и единство се изграждат, докато църквата на Христос расте. Това е красива картина на църквата, която се изгражда в Деяния глава 9, стих 31. Църквата е Божи план за славата на Христос и за доброто на Неговите хора. Знаете, в нашето семейство, ние някак си полудяваме по птиците. Няма да кажа много за това, защото не знам колко искам да разкрия за това колко сме луди, но сме много чувствителни към случките на птиците в нашия двор! И вчера попаднах на птиче гнездо. Виждаме ги през цялото време, но просто ме порази колко впечатляващо беше това птиче гнездо. Ето тук имаше слама и отломки и мръсотия и тези птици могат да го съберат и да направят гнездо за яйцата си и за себе си. Не е ли удивително какво прави Бог в изграждането на църквата? Той взема евреин и езичник, галилеянин и самарянин, роб и свободен, богат и беден, и ги събира като Негова църква, като църква на Христос за Неговата слава, тази красива картина на ходене в страха от Господа и в утехата на Святия Дух? Това прави Бог в изграждането на Неговата църква. Така църквата се изгражда. Тя се назидава.

Също така ни се казва в последната дума на този стих, че докато се е изграждала, е била изграждана и навън. Това ще бъде последната ни точка за тази вечер. Църквата е била изграждана навън; църквата се е умножавала. Докато църквата се е изграждала, църквата се е умножавала. Всъщност, можем да кажем, че един от признаците на силата на църквата е, че е насочена навън. Тя е била изграждана навън, докато се е изграждала, и е била изграждана, докато се е изграждала навън. Това не е статично тяло на вярващи. Това не е изключителен клуб. Това е динамично общение, за което ни се говори тук. Една от модните думи в църквата днес, в нашата култура, мисля, е „общество – да живеем заедно“. И това със сигурност е един от приоритетите на този пасаж; това е едно от красивите неща тук. Те преживяват общение заедно. Но един от опасностите на издигането и фокусирането върху общността е, че фокусът може да стане вътрешен и общността може да стане вътрешно насочена. И може да стане трудно да се приобщят новодошли или външни хора. И съм сигурен, че мнозина от нас са преживели това в малки групи или неделни училища или такива неща.

Изграждане навън

Но виждаме тук, че когато фокусът е върху Бога и когато фокусът е върху заповедта на Христос да изгради Неговата църква и да отиде и да направи ученици, църквата се простира навън и растежът на църквата носи слава на името на Христос. И това, което виждаме, докато църквата се простира навън, качествата, които осигуряват силата на църквата, са същите качества, които осигуряват растежа. Онези неща, които бяха присъствали и очевидни в служението на Христос към тях – страхът от Господа и утехата на Светия Дух – тези две неща ги изпращат навън, движат ги навън и носят умножението на онези извън църквата. Докато те ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, църквата се умножаваше. Тя беше изграждана навън.

Изграждането води до умножение

Това е принципът, който сте чували да казва Ед от време на време, че „това, което достига най-дълбоко до сърцето, достига най-широко до света.“ Това е, че когато църквата се изгражда, тя се разширява. Много пъти чуваме на мисионерските конференции да се цитира Джон Пайпър, който казва: „Мисията съществува, защото поклонението не съществува!“ Можем да кажем също, че мисията съществува, защото поклонението съществува. И това е, което Пайпър всъщност казва в онази проповед, където говори за това. Това е, че изграждането води до умножение. И причината, поради която това е толкова важно, е, че църквата напредва към трудни места; тя отива при хора с реални, дълбоки нужди. Защото какво е състоянието на света? Какво е състоянието на тези, които са извън църквата? Е, това е обратното на това, което виждаме тук. Те са без страх от Господа и без утехата на Святия Дух. Няма чувство на зависимост от Бога. Няма надежда и мир и утеха, а само гордост и суетност. Не мисля, че трябва да даваме примери за това как това характеризира света около нас, но Христос ни дава нещо по-добро. Той ни дава Себе Си. И в Него сме призвани към сила и единство и радост и мир и удивление и любов. Призвани сме към живот, към вечен живот в Него.

Докато се надяваме на тези неща, докато се молим за тези неща, докато чакаме тези неща, едно от поощренията, които приемаме, е, че се молим за възстановяване. Молим се за реформа, за освежаване, обновяване. Чу ли онова „пре“? Молим се Бог да направи нещо, което Той е правил преди. Молим се да го направи отново. И можем да бъдем нетърпеливи, защото виждаме, че Той го е правил преди. И доказателство за това е точно тук в Деяния глава 9 стих 31. Призоваваме Бога да го направи отново за слава на Христос и за доброто на Неговите хора.

В момента чета една книга за наводнението на река Мисисипи през 1927 година, Rising Tide. И книгата е невероятна! Един от главните герои в книгата е самата река Мисисипи. Това е един от най-доминиращите герои в книгата. И е невероятно да чуеш начина, по който той описва силата и интензивността на реката, докато тече надолу и докато се издига нагоре. И на всяка стъпка от пътя реката търси да пробие язовирите. Тя търси да се издигне над бреговете и да се разпространи извън банките на реката. Това е интензивността и силата на реката.

Това е същото, което виждаме с църквата, докато тя се изгражда, докато расте и се увеличава. Тя търси да достигне и да се разшири и да расте и да се умножава за слава на Христос. Това прави църквата. Това виждаме да прави тук в Деяния глава 9 стих 31. Молим се това да стане и в нашето време.

Живот на простота

Нека завърша само с няколко думи. Когато дойда до такъв пасаж, винаги намирам, че проповядването и преподаването на страха от Господа е особено трудно нещо. Мисля, че това е заради трансцендентността на Бога; трудно е да се изразят думи и да се улови не само страх, но и благоговейно удивление и любов в този страх. Така че какво изглежда това? Какво означава да имаш страх от Господа и утехата на Святия Дух? Няколко думи идват на ум. И една от тях, бих казал, е тази – живот на простота. Знаете, ние сме толкова разсеяни и сме заети през повечето време. Привлечени сме да запълним всеки вид време за почивка или тишина с шум или с визуална стимулация. Но тук има призив, мисля, за нас да бъдем тихи. Мисля, че както Давид се моли по-рано, да „бъдем тихи и да знаем, че Аз съм Бог“, и да отделим време да се чудим и да се възхищаваме на Божието творение; да помним Неговите благословения, да помним Евангелието и да Му благодарим за това. Да расте нашата признателност за това, което Той е направил.

Има също така една простота, която виждаме в църквата в Деянията. Нали? Ако се върнем към глава 2, какво правеше църквата в ранната църква? Беше всъщност доста проста. Те бяха посветени на хвала и молитва. Те бяха посветени на словото и тайнството. И те се отдаваха на общение и на щедрост. Просто е, но е извънредно. Нали? И докато те се посвещаваха на тези неща, те бяха готови да изглеждат различни от света около тях, да бъдат сол и светлина в своя свят. Имаше готовност от тяхна страна да изтърпят изпитания, да изтърпят страдания, да страдат с надежда и да бъдат готови да дадат отчет на тези, които ги виждаха, за причината на своята надежда. Защо имаха такава голяма надежда? Защото на възкресението; защото на вечния живот в Христос Иисус. И те бяха заедно, като се укрепваха един друг през тези времена. И те бяха готови да бъдат свидетели за Христа.

И може би това е мястото, където измерваме това. Ако нямаме желание и товар за изгубените, може би не сме напълно разбрали благословението на страха от Господа и утехата на Святия Дух. Може би не сме напълно оценили невероятния привилегий на църквата, но също и невероятната нужда на изгубените. И може би трябва да се върнем там, където започнахме службата, в книгата на Плач Иеремиев, глава 3, призивът за поклонение – „Да търсим и да изпитаме пътищата си и да се върнем при Господа и да вдигнем сърцата и ръцете си към Бога на небето”. Да отидем при Него в молитва!

Отче, ние Ти благодарим за Твоето Слово и за този Господен ден, който идва, сутрин и вечер, да чуем Твоето Слово и да пеем Твоите хвали. Молим Те, да извършиш в нас чрез Твоя Дух, да ни обновиш и да ни съживиш и да ни дадеш радост в Христа и да ни дадеш сърце за изгубените и да ни дадеш възможности да се протегнем. И като се изграждаме, да се разширяваме, за Твоята слава, за славата на Христа и за нашето вечно добро. И молим за тези неща в името на Христа, амин.