Робството на волята

От Мартин Лутер

Тази статия се основава на превода, направен през 1823 година от Едуард Томас Воган. Езикът е модернизиран с помощта на CoPilot AI, с допълнителни промени и окончателно одобрение от редакционния екип на Thirdmill.

Нека започна с това, че бързо ще засегна няколко неща, които сте казали в Предговора си — защото честно казано, изглежда, че омаловажавате нашата страна, докато издигате своята. Вече ме критикувахте за това, че съм твърде твърд в убежденията си, а сега казвате, че сте толкова неудобно с твърдите твърдения, че предпочитате да се присъедините към скептиците — поне когато Писанието и църковните учения позволяват това. Вие явно сте някой, който предпочита да се подчинява на църковната власт, дори когато не разбира напълно какво тя учи. И това е видът мислене, което изглежда, че възхищавате.

Сега аз уважавам вашите мирни намерения. Вие явно се опитвате да бъдете добри и да избегнете конфликт. Но ако някой друг беше казал това, което сте казали, може би щях да отговоря по-остро — просто бъда честен. Въпреки това не мога да позволя тази идея да мине, колкото и добре да е намерена.

Ето нещото: да бъдеш християнин означава да стоиш твърдо в това, което вярваш. Ако не си в ред с твърденията — смели, непоколебими изявления на вярата — тогава пропускаш нещо съществено. Нека бъдем ясни за това, което имам предвид под „твърдение“: това е да се придържаш към убежденията си, да ги потвърждаваш, да ги защитаваш и да не отстъпваш. Това е как думата винаги е била използвана, и говоря специално за истините, разкрити от Бога в Писанието.

Не се нуждаем от учени като Еразъм, за да ни водят през неясни или тривиални дебати. Това, от което се нуждаем, е яснота и убеденост относно нещата, които имат значение — неща, които не са просто глупави или ирелевантни, но са централни за нашата вяра. Предполагам, че не говорите за тези тривиални дебати тук — освен ако случайно не сте смесили темите си, или още по-лошо, предполагате, че доктрината за Свободната Воля не е важна. Това би било сериозна грешка.

Като християни, ние не се занимаваме със скептицизъм. Ние сме твърди — повече дори от стоиците. Павел постоянно ни призовава да бъдем уверени и непоколебими в това, което вярваме. В Римляните той говори за изповедта, водеща до спасение. Исус казва, че ако изповедame пред другите, Той ще направи същото за нас пред Отца. Петър ни казва да бъдем готови да обясним надеждата, която имаме. Твърдостта е в сърцето на християнството. Отнемете я и отнемете самата вяра.

Светият Дух бе даден на нас, за да прослави Христа — дори до смърт. Това е най-високата твърдост. Духът не просто седи назад; Той се изправя срещу света и изобличава греха. Павел казва на Тимотей да говори смело, дори когато е неудобно. Но как някой може да изобличава другите, ако не вярва истински или не твърди самата истина? Такъв човек не трябва да проповядва — трябва да бъде изпратен за проверка на реалността. И честно казано, губя време да обяснявам нещо, което трябва да е очевидно. Кой християнин би търпял идеята, че твърденията нямат значение? Това е като да кажеш, че религията и вярата нямат значение.

И все пак казвате: „Не съм привърженик на твърденията; предпочитам по-умерен подход.“ Уточнявате, че не говорите за изповедта на Христос или Неговото учение, и оценявам това. От уважение няма да съдя намеренията ви сега. Но мисля, че трябва да бъдете по-внимателни с думите си. Колкото и искрено да е сърцето ви, езикът ви не отразява тази яснота.

Ако смятате, че Свободната Воля не е съществена за християнството, тогава думите ви имат смисъл — но преценката ви е погрешна. Ако смятате, че е съществена, тогава думите ви са подвеждащи, дори ако преценката ви е правилна. И в двата случая оплакванията ви относно „безполезни твърдения“ не се отнасят тук. Те са извън темата.